Преглед на някои от основните теми в световния печат 10 септември 2012

Преглед на някои от основните теми в световния печат 10 септември 2012

Сега, след като двете политически конвенции завършиха, следва месец в американските избори, който може да бъде както особено важен, така и неплодотворен. Неплодотворен, защото следващите три седмици са прелюдия към октомври и президентските и вицепрезидентските избори, които може да бъдат по-решаващи, отколкото в миналото. Важен, тъй като кандидатът, който води в средата на септември обикновено има най-големи шансове за победа, пише „Вашингтон пост”. Номинираният от републиканците Мит Ромни не получи значителен тласък от конвенцията в Тампа. Предварителните индикации предполагат, че президентът Барак Обама е пожънал по-голям успех, въпреки че са нужни повече свидетелства за това, дали той ще бъде траен, с оглед на слабите данни за американския пазар на труда от петък. Съветниците на двамата кандидати казват, че очакват с нетърпение продължението на оспорваната надпревара и че са доволни от резултатите до момента. Политиката на американския президент Барак Обама по отношение на Иран е най-големият провал във външната му политика, заяви кандидатът за президент от Републиканската партия Мит Ромни, който посочи още, че Иран е по-близо до сдобиването си с „ядрено оръжие”, в сравнение с 2008 г., когато Обама пое управлението, пише вестник „Аарец”. Коментарите на Ромни дойдоха, след като американските сенатори Джон Маккейн, Джо Либерман и Линдзи Греъм призоваха за по-твърда позиция срещу Иран заради вероятния, и изглежда непреклонен стремеж към сдобиване с ядрени оръжия. Маккейн каза, че „ако погледнем назад към историята, санкциите рядко работят” и в случая с Иран, това се изостря от чувството, че ядрената програма има подкрепата на хората. Японският премиер Йошихико Нода и руският президент Владимир Путин се договориха Нода да посети Русия през декември, а през пролетта да се проведе среща на ниво заместник-министри като част от усилията за разрешаване на дългогодишния териториален спор между двете страни, пише японският вестник „Маиничи шимбун”. На срещата в руския далекоизточен град Владивосток Нода информира Путин, че планира да посети Русия през декември и руският лидер приветства тази идея. Предложението на японския премиер за посещението изглежда отразява решимостта му да остане на власт най-малкото до края на годината, въпреки че по-рано изразяваше намерението да разпусне законодателния орган на страната и да свика нови парламентарни избори, коментира изданието. Конституционният съд на Германия ще вземе решение тази седмица дали еврозоната има шанс за оцеляване, коментира вестник „Сидни морнинг хералд”. Ако съдиите решат, че Европейският механизъм за стабилност /ЕМС/ е в съответствие с Германската конституция, последното препятствие ще бъде преодоляно за създаването на фонд в размер на 700 млрд. евро в помощ на затруднените икономики от еврозоната. Групата от осем съдии удължи с два месеца срока за разглеждане техническите аспекти на сложните правни аргументи и ще изнесат своите констатации в Карлсруе, един малко известен южен град в близост до френската граница. Ако постановят, че спасението нарушава германската конституция, прехвърляйки твърде много отговорности на Брюксел, фондът ще бъде блокиран за месеци, дори години. Гърция, Испания и дори Италия може да се плъзнат към икономическата бездна, повличайки със себе си останалите надежди за оцеляване на еврозоната. Президентът на Франция Франсоа Оланд ще обяви безпрецедентни мерки за икономии на фона на растящото недоволство от отслабващата икономика и съкращението на работни места, съобщи френският вестник „Журнал дю диманш”. Оланд, чийто рейтинг за популярност започна да пада четири месеца, след като пое властта, изглежда уязвим, докато се подготвя да прокара бюджет със съкратен дефицит и да се изправи срещу единния гняв заради повишаващите се съкращения. Оланд, който е известен с изявлението си, че не „харесва богатите” и с предложението си за 75-процентен данък върху доходите, надвишаващи 1 млн. евро, ще обяви безпрецедентни строги икономии за спестяване на милиарди евро. Президентът ще изложи тази вечер в ефира на телевизионния канал TF1, нови данъци, които ще донесат на хазната между 15 и 20 млрд. евро, както и мерки за строги икономии, които ще спестят на бюджета 10 млрд. евро. Британският външен министър Уилям Хейг настоя ЕС да добави „Хизбулла” към своя списък с терористични групировки на фона на терористичния атентат в българския град Бургас на 18 юли. Холандия също се присъединява към кампанията, пише „Исраел Хайом”. Официални лица от британското правителство заявиха, че ще работят в посока базираната в Ливан организация „Хизбулла” да бъде добавена към списъка на терористичните организации на Европейския съюз. Те призоваха другите страни-членки на ЕС да се присъединят към кампанията, след години, в които европейските нации отказваха да предприемат подобни действия, заради тяхната настойчивост, че „Хизбулла” е важна политическа партия в Ливан. Британският външен министър заяви вчера, че ЕС трябва да преразгледа своята позиция в светлината на атентата в Бургас, при който загинаха петима израелски граждани и един българин. „Във Великобритания работим над този въпрос и искаме ЕС да предприеме действия срещу военното крило на „Хизбулла”, заяви Хейг по време на конференция на външните министри на ЕС в Кипър. Подобен призив прозвуча и от Холандия. Вчера във Владивосток завърши своята работа срещата на организацията за Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество (АТИС). За пръв път тя се проведе в Русия, на остров Руски. Лидерите на страните потвърдиха готовността си за по-нататъшна интеграция, а Путин остана много доволен от новия облик на острова, като обеща и по-нататък да развива руския Приморски регион, пише вестник „Российская газета”. На срещата бяха обявени приоритетите на руското председателство в организацията. Те са общо пет – либерализация на търговията, регионална интеграция, усъвършенстване на транспортно-логистичната система, продоволствена сигурност и съдействие за иновационното развитие. „Широкото сътрудничество със съседите в азиатско-тихоокеанския регион е един от приоритетите във външнополитическите интереси на Русия”, подчерта руският лидер. Владивосток е мястото, където се докосват източната и западната цивилизации и Путин даде да се разбере, че за партньорите от азиатско-тихоокеанския регион „вратите” към Европа са открити. Президентът на Русия също така призова за множественост на резервните валути. Той припомни, че за ролята на резервна валута може да претендира и рублата, като не изключи възможността за формиране на финансово-валутен съюз в азиатско-тихоокеанския регион. Руският външен министър Сергей Лавров заяви, че Русия принципиално не е съгласна с методите, които САЩ използват за разрешаването на сирийския проблем. От своя страна държавният секретар Хилари Клинтън смята, че противоречията между Москва и Вашингтон по този въпрос най-вероятно ще се запазят. В същото време сирийските правителствени войски с подкрепата на авиация и артилерия предприеха ново мощно настъпление срещу позициите на бунтовниците в град Алепо, пише вестник „Независимая газета”. Сирийската тема бе една от ключовите по време на преговорите на Клинтън с руския президент Владимир Путин и с външния министър Сергей Лавров по време на срещата на организацията за Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество. Обаче страните така и не успяха да изгладят различията в подходите към проблема, коментира изданието. В Иран официално е обявена датата на следващите президентски избори – те ще се проведат на 14 юни 2013 г. Според конституцията настоящият държавен глава Махмуд Ахмадинеджад няма да може да издигне своята кандидатура за трети пореден мандат. В същото време противниците на г-н Ахмадинеджад са убедени, че той не смята да се оттегля от политиката, а ще се опита да прокара на президентския пост свой съюзник. В Техеран се заговори, че Ахмадинеджад има намерение да повтори операцията „Приемник”, която бе извършена от руския лидер Владимир Путин през 2008 г. А най-близкият съратник на президента Есфандиар Рахим Машаи вече получи прозвището „иранския Медведев”, пише вестник „Коммерсант”. Китайските власти през миналата седмица одобриха инфраструктурни проекти, които се оценяват на 157 милиарда долара. Фактически това е ново стимулиране на икономиката, която в края на тази година рискува да демонстрира минимални темпове на ръст за последните 13 години. Аналитиците разчитат, че ефектът от ръста на инфраструктурните инвестиции, които са предвидени за няколко години, ще започне да се проявява още към края на настоящата година. Новите мерки, обаче рискуват още повече да задълбочат дългосрочната зависимост на китайската икономика от инвестициите, пише вестник „РБК Дейли”. Държавният комитет на Китай по развитие и реформи в края на миналата седмица обяви, че одобрява 60 инфраструктурни проекта, предполагащи строителството на автомобилни и железопътни пътища с обща дължина 2 хил. км, линии на метро, летища, речни канали, а също така пристанища, складове и очистителни съоръжения. Властите в страната не определиха точния обем на одобрените инвестиционни проекти, но аналитиците ги оценяват на най-малко един трилион юана (157 милиарда долара), което е 2,1% от брутния вътрешен продукт на Китай. Шотландците ще се наложи да предоговарят условията за статута си на жители на Европейския съюз, ако нацията обяви независимост, пише вестник „Ивнинг стандарт”. Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу заяви, че най-вероятно жителството в Европейския съюз за регион, който наследи страна-членка, ще трябва да бъде „предоговаряно в рамките на международното право”. Юнионистките партии посочват, че тези коментари на Барозу категорично опровергават твърденията на шотландското правителство, че Шотландия автоматично ще бъде приета в Евросъюза, ако обяви независимост. Иракският вицепрезидент е осъден на смърт на фона на новото сектантско насилие в страната, което вчера отне живота на десетки хора, пише вестник „Дейли Телеграф”. Най-високопоставеният сунитски политик в Ирак Тарик ал Хашими бе обвинен, че е създал батальони на смъртта по време на гражданската война, която последва след инвазията на САЩ и Великобритания през 2003 г. Съдебното решение няма да има почти никакъв практически ефект, тъй като той напусна Багдад веднага след като бяха повдигнати обвиненията срещу него и в момента е изгнание в Турция. Въпреки че най-лошите дни от гражданската война вероятно вече са в миналото, няма изгледи за прекратяване на регулярните нападения на сунитските терористични групировки, които са свързани с „Ал Кайда”. Вчера при вълната от бомбени нападения в цялата страна бяха убити десетки хора, отбелязва изданието. Международните одитори вчера се срещнаха с гръцкия финансов министър, за да финализират детайлите около най-новите мерки за строги икономии, с които потъналата в дългове страна ще спести най-малко 11,6 милиарда евро. Съкращенията отново включват редуциране на пенсиите и заплатите, те са необходими за отпускането на кредитния транш от 31 милиарда евро, който ще предпази Атина от фалит и изхвърляне от еврозоната, пише „Индипендънт”. Финансовият министър Янис Стурнарас се очаква да предложи и алтернативни мерки, за да постигне набелязаните цели. Гърция бе подложена на критики затова, че не извършва всички препоръчани структурни реформи. Финансовите инспектори от ЕС, ЕЦБ и МВФ се очаква тази сутрин да се срещнат с премиера на страната Андонис Самарас. Умерените талибани в Афганистан не виждат перспектива за победа, така че са готови за водене на преговори, но не и с правителството на Хамид Карзай. Някои високопоставени фигури сред талибаните са готови да преговарят за прекратяване на огъня и дори могат да приемат евентуално дългосрочно военно присъствие на САЩ в страната като част от широкообхватен мирен договор. Това сочи доклад, който се базира на интервюта с представители на талибаните и с преговарящи посредници, пише вестник „Гардиън”. Докладът на Кралския институт на обединените служби сочи, че талибаните са готови решително да скъсат с „Ал Кайда” като част от договореността и са открити за преговори относно образованието на момичета, но са решително против конституцията, която според тях обслужва интересите на президента Хамид Карзай. Бунтовниците-талибани отказват да преговарят с правителството на Карзай, тъй като според тях то е силно корумпирано. Те не вярват, че президентът ще позволи да се проведат честни избори. Това показва, че дори и умерените да надделеят сред средите на талибаните, все още остават сериозни препятствия пред постигането на мирно споразумение, коментира изданието.

   

0 коментарa

Виж още