Преглед на някои от основните теми в световния печат 5 септември 2012

Преглед на някои от основните теми в световния печат 5 септември 2012

Срещу армията на сирийския президент Башар Асад в момента воюват най-малко 70 хиляди бунтовници от над 30 групировки, пише турският вестник „Хюриет”. В същото време по данни на изданието около половината то тези групировки са малочислени и не представляват сериозна опасност за режима. „Около петдесет въоръжени мъже се събират заедно и формират въстаническа групировка. За име на групировката те обикновено избират имена от Корана или името на района, в който те действат”, коментира представителят на Сирийския национален съвет (СНС) Ахмад ал Халаби. Най-голямата и най-добре организираната опозиционна групировка в Сирия е Свободната сирийска армия (ССА), която е бойно крило на СНС. Главната база на ССА се намира в град Хатай в южната част на Турция. Нейни бойци действат главно в провинциите Идлиб, Дамаск, Хомс, Хама, Дераа и Алепо. Освен това в Сирия действат наемници от Либия, Афганистан и Чечня. По правило те се изпращат в най-горещите точки и участват в най-ожесточените сражения с правителствените войски в Алепо, Идлиб, Хомс и Дамаск, твърди изданието. Агенцията на ООН за бежанците съобщи, че 100 000 бежанци са напуснали Сирия само през август. Това е най-високият брой на напускащите страната от началото на бунта, пише „Сидни морнинг хералд”. Говорител на агенцията съобщи, че повишението на броя на хората, търсещи убежище в съседни държави, е довел общия брой на сирийските бежанци, които са регистрирани или очакват регистрация, до 234 368 души, считано до неделя. Междувременно говорител на сирийското правителство обяви, че бежанците, които напускат страната, са добре дошли „по всяко време”. Държавният секретар на САЩ, Хилари Клинтън, пристигна може би на последното си посещение в Китай, което представлява и последна възможност да обясни и защити сложния подход на американската администрация към американско-китайските отношения, коментира „Вашингтон пост”. По време на изпълнението на функциите си, Клинтън беше една от основните и значими сили в противоречивата политика на администрацията към Азия. А с приближаващите президентски избори и планираното оттегляне на Клинтън след това, пред лидерите в региона изникна един важен въпрос – А сега какво? „Можете да чуете този въпрос навсякъде в Азия. И не само по отношение на това кой ще дойде след тези управляващи, а и за това дали САЩ ще продължат да присъстват и ако да, по какъв начин, в азиатския регион”, коментира бивш високопоставен анализатор на ЦРУ за Китай. Много страни, които не харесват увеличаващата се икономическа и военна мощ на Китай, призоваваха за засилено присъствие на САЩ в Азия. През последната година американските представители се опитаха да реализират подобно засилване с политика на пренасочване на фокуса от Близкия изток, като в същото време уверяваха, че целта не е да се овладее нарастващото влияние на Пекин. Сирия привиква все по-голям брой бивши военнослужещи от военния си резерв за активна военна служба. Това е знак за интензифицирането на усилията за потъпкването на 17-месечния бунт срещу режима. Междувременно сирийският лидер Башар Асад обеща да допусне Червеният кръст да разшири своите хуманитарни операции в разкъсваната от война страна, пише вестник „Джерусалем пост”. Хиляди мъже са получили повиквателни през последните два месеца, за да подсилят държавната армия, съставена от 300 000 души. Много от тях обаче не са се явили на служба. 60 процента от жителите на град в близост до авариралата атомна електроцентрала „Фукушима-1” са песимистични относно ефективността на провежданите от правителството мерки за обеззаразяване, сочи проучване, цитирано от японския вестник „Маиничи шимбун”. Кметът на град Кавамата Мичио Фурукава подчерта, че жителите трябва да бъдат информирани за прогреса на мерките за обеззаразяване. „Правителството трябва ясно да демонстрира ефективността на обеззаразяването, за да може повече местни жители да се завърнат по домовете си”, коментира кметът. Германските власти събират материали, за да предприемат втори опит на законодателно ниво да забранят дейността на ултрадясната Национал-демократическа партия на Германия (НДПГ). Това се случва с одобрението на канцлера Ангела Меркел, лидерите на основните политически партии и по-голямата част от жителите на страната, пише „Российская газета”. За тази цел до момента е събрано досие от 1200 страници, от които само 65 са с данни, получени от информатори на спецслужбите. През 2001 г. в страната вече бе предприет опит да се забрани НДПГ, но федералния конституционен съд в Карлсруе сметна за незаконно следенето на дейците на партията, включително с внедрени в нейното ръководство информатори. Процесът продължи две години и завърши неуспешно. За да бъде постигната този път целта, министърът на вътрешните работи Ханс-Петер Фридрих нареди на подчинените си да използват предимно информация от открити източници. В руското министерство на отбраната се разглеждат планове за включването на армейски подразделения за участие в контратерористичните операции, които в момента се провеждат в Северен Кавказ от силите на спецслужбите и министерството на вътрешните работи, пише вестник „Независимая газета”. Според източници в министерството на отбраната тези планове са свързани с увеличаващите се загуби, които понасят в региона силовите структури, включително и армейските подразделения. Само за последната седмица на месец август в Северен Кавказ загинаха 15 военнослужещи и офицери в правоохранителните органи и министерството на отбраната. Когато войските водеха активни бойни действия в Северен Кавказ, тези загуби бяха нулеви, отбелязва изданието. Почти година след гръмките обиски в европейските офиси на дъщерните структури на „Газпром” и неговите партньори Европейската комисия започна официално антимонополно разследване срещу руския концерн. „Газпром” се подозира в създаването на препятствия за конкуренцията на газовия пазар в Централна и Източна Европа, пише вестник „Коммерсант”. Това не застрашава руския газов холдинг с незабавни проблеми, тъй като по принцип тези разследвания са продължителни. Но в същото време Европейската комисия обещава да разглежда този случай в приоритетен ред. Ако вината на „Газпром” бъде доказана, компанията е заплашена със солени глоби и преразглеждане на цялата система от договори за износ на горива. За пръв път стана известно за претенциите на ЕК към „Газпром” преди година. В края на септември 2011 г. се проведоха обиски в офисите на „Газпром” и свързаните с нея компании в Германия, Полша, Чехия Австрия, България, Унгария, Латвия, Естония и Литва. Проверката бе неочаквана за руския холдинг и неговите партньори и бе безпрецедентна намеса в работата газовата компания в Европа. По неофициални данни инициатор бе правителството на Литва. Най-бедната страна в ЕС България реши да изчака с преминаването към единната европейска валута. Тя се присъедини към цял списък от източноевропейски държави, бавещи членството си в еврозоната. Всички те се опасяват, че местните данъкоплатци ще се наложи да плащат заради дълговите проблеми в Европа. В същото време този демарш на Източна Европа има временен характер, смятат експертите. Но ситуацията може кардинално да се промени, ако някоя от най-силно засегнатите страни напусне еврозоната, пише вестник „РБК Дейли”. Освен България, намерение да забавят процеса на своята евроинтеграция вече заявиха Полша, Латвия, Литва, Унгария и Чехия. Въпреки почти пълната готовност за преминаване към еврото, България официално отлага присъединяването си към еврозоната. „Към настоящия момент не виждам никакви предимства, които би ни донесло присъединяване към еврозоната, само разходи”, коментира българският финансов министър Симеон Дянков. На подобна позиция е и премиерът Бойко Борисов. Според Дянков, крачка към единната валута би била рискована, а и не е съвсем ясно как ще изглеждат правилата във валутния блок след година-две и дали те биха били изгодни за София. Европейската комисия започна формално разследване на „Газпром” по подозрения в монополизъм, година след като Брюксел предприе изненадващи обиски в офисите на руската енергийна компания и на нейни клиенти в Източна Европа. Антимонополното ведомство на ЕК ще се фокусира конкретно върху това, дали компанията „Газпром” е използвала доминиращата си позиция на газовия пазар в ЕС, за да възпрепятства на конкуренцията и за да вдига цените за Централна и Източна Европа, пише „Файненшъл таймс”. Разследването ще се фокусира върху дейността на „Газпром” в осем държави, които някога бяха под доминацията на Съветския съюз, а сега са част от ЕС: България, Чехия, Словакия, Полша, Естония, Литва, Латвия и Унгария. Кредиторите от еврозаната настояват от правителството в Атина да въведе шестдневна работна седмица, като част от суровите условия за предоставянето на втория пакет от финансова помощ за страната, пише вестник „Гардиън”. Това искане се съдържа в тайно писмо на „тройката” кредитори – Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд, – чието съдържание достигна до медиите. В писмото официални представители на „тройката” настояват за радикални реформи в пазара на труда, които вероятно ще засилят противопоставянето между правителството и синдикатите в Гърция. След дългото забавяне, предизвикано от продължилия няколко месеца политически вакуум в Гърция, инспекторите на „тройката” ще се завърнат в Атина тази седмица, за да следят спазването на условията за предоставяне на финансова помощ. Те се очаква да обявят оценката си през следващия месец, която ще определи, дали на Гърция в крайна сметка ще бъде разрешено да остане в еврозоната. Британският премиер Дейвид Камерън вчера премести баланса в правителството вдясно в рамките на своето първо генерално разместване, като в кабинета влязоха традиционалисти от редиците на торите и в коалицията бе отслабено влиянието на либерал-демократите, пише „Индипендънт”. Консервативните депутати приветстваха „анти-либерал-демократичното разместване”, както те го определиха, след като Дейвид Камерън утвърди своите позиции сред съпартийците си и вероятно ще придаде на своята политика по-твърда линия. Дясно ориентираните са доволни от назначаването на Крис Грейлинг за министър на правосъдието вместо по-либералния Кенет Кларк, както и от това на Оуен Патерсън за министър на околната среда, който е скептик относно климатичните промени. В същото време последната стъпка поставя под въпрос обещанието на Камерън, че неговото правителство ще е „по-зелено от всякога”. Уклонът вдясно предизвика напрежение между двата коалиционни партньора. Въпреки че Камерън е обсъждал разместванията с Ник Клег, вицепремиерът не успя да се противопостави на назначенията на торите, коментира изданието. Хуманитарната криза в Сирия ескалира до нови величини през миналия месец, когато 100 000 бежанци са напуснали страната. Това е най-големият месечен бежански поток от началото на конфликта, сочат данни на ООН, цитирани от „Дейли Телеграф”. В допълнение към това около пет хиляди души се смята, че са били убити през август, с което той е и най-кървавият месец от началото на бунта срещу президента Башар Асад. Според оценката на върховния комисариат на ООН за бежанците общо 234 368 души са напуснали Сирия и са се насочили към съседните страни, като най-голяма концентрация на бежанци се наблюдава в Турция и Йордания. Няколко хиляди души дори отидоха в Ирак, като те са първите бежанци в тази страна от 25 г. насам.

   

0 коментарa

Виж още