Преглед на някои от основните теми в световния печат 8 октомври 2012

Преглед на някои от основните теми в световния печат 8 октомври 2012

Пекин. Представителят на министерството на външните работи на Китай, Хун Лей е призовал Турция и Сирия за сдържаност в името на мира в региона, пише вестник „Женмин Жибао”. „Китайската страна се застъпва за необходимостта от взаимно уважение на държавния суверенитет и териториалната цялост на държавите. Ние призоваваме Турция, Сирия и съотвестващите страни да запазят сдържаност, да избягват всякакви действия, които могат да доведат до кризисни ситуации, да се стремят към защита на мира и стабилността в региона”, заявява Хун Лей. *** Лондон. Непоказвани преди писма и дневници, писани от кралицата-майка Елизабет Боуз-Лайън, майка на Елизабет II, ще бъдат публикувани тази седмица, и ще разкрият нейните най-съкровени мисли, лични дела и знакови моменти от 20-ти век, пише австралийският в. „Сидни морнинг хералд”. Новата книга, разрешена от кралица Елизабет II, ще включва откъси от частни писма на майка й и дневници от всички 10 десетилетия на нейния живот. Богата кореспонденция от детството до смъртта на кралицата-майка Елизабет Боуз-Лайън през 2002 г. на 101-годишна възраст, нейни писма до близки и роднини, които обхващат идиличното й детство, дома й в Шотландия, двете световни войни и нейните преживявания във връзка с това, че се омъжва в кралско семейство. *** Франкфурт. Могат ли спасителните мерки за засегнатите евространи да доведат до по-висока инфлация? Йорг Асмусен, член на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка. Не вижда опасност от инфлация за еврозоната, въпреки трайната дългова криза, пише германският в. „Ханделсблат”. “Аз не виждам каквото и да е увеличение на инфлацията”, подчертава Асмусен, като добавя, че ЕЦБ ще продължи да гарантира стабилността на общата валута „Никой не бива да се тревожи по този въпрос”, коментира членът на Изпълнителния съвет. ЕЦБ наскоро обяви, че ще закупува неограничено държавни облигации на страни, затънали в криза. В тази връзка критиците предупреждават, че това би могло да повлияе на инфлацията в еврозоната. *** Сеул. Южна Корея вече може да произвежда балистични ракети с обсег на действие до 800 км- повече от два пъти от позволения досега лимит, според ревизираното споразумение със САЩ за по-ефективно противопоставяне на ракетна заплаха от страна на Северна Корея, пише китайският в. „Чайна дейли”. Сега разширеният обсег може да покрие цяла Северна Корея, чийто арсенал включва балистични ракети със среден обсег на действие от 3 000 км, които са способни да нанесат удар на целия Корейски полуостров, както и на американските военни инсталации в Япония и Гуам. Дефицитът в пенсионната система на Китай непрекъснато се увеличава и до 2020 година ще достигне 10 трилиона долара, пише вестник „РБК Дейли”. До 2007 година около 30% от населението на пенсионна възраст в Китай е имало право на пенсия. През 2012 г. Пенсионната система обхваща 55% от възрастните китайци. Около 40% от бюджета на държавата служи за изплащането на пенсии. Минималната пенсия в страната е около 9 долара, а право на пенсиониране се придобива на 65 годишна възраст. «Бързото застаряване на населението на Китай рано или късно ще се превърне в сериозне проблем за страната. Повишението на пенсионната възраст е необходима, но не достатъчна крачка и е необходима сериозна реформа в пенсионната система», заявява икономистът Ван Цинвей. *** Тбилиси. Бъдещият официален лидер на Грузия очевидно предприема първите си действия в икономическата сфера, пише вестник "Независимая газета". Бидзина Иванишвили се е срещнал с водещи предприемачи в страната и е обсъдил с тях някои въпроси и е изказал ред пожелания. В частност Иванишвили е препоръчал да преразгледат ценовата политика. По неговите думи в страната трябва да се сложи край на "картелното договаряне" и да се приведе в нормално състояние на тарифната политика. В най скоро време в Грузия ще бъде създадена антимонополна служба. В страната вече е отбелязано понижаване на цените на бензина. *** Стокхолм. Седмицата на връчването на Нобеловите награди започва в Стокхолм, пише вестник „Росийская Газета”. Начало на церемониите ще обяви Каролинският медицински институт, който ще представи имената на носителите на наградите в областите „Медицина” и „Физиология”. Във вторник и сряда ще бъдат обявени имената на лауретатите носители на приз за „Физика” и „Химия”. В петък ще бъде обявена наградата за „Мир”. Тази година за нобелова награда са номинирани 231 души. Всеки един носител на Нобелова награда ще получи 10 милиона евро. *** Москва. . Русия и Казахстан не успяга да се договорят по ключова програма за развитието на космодрума „Байконур”- строителството на стартови позиции за най-новата руска ракета „Ангара”, което означава начало на закриването на космодрума, пише вестник „Взгляд”. „Вероятността проекта „байтерек” за строителство на стартови площадки на ракетите „Ангара” да бъде реализиран на практика е равен на нула. Формално преговорите не са завършени, но е ясно, че решение, приемливо и за Русия и за Казахстан не може да бъде намерено. Казахстан предлага финансиране на проекта 50:50. Това означава разход от 800 млн. долара, което не ни е изгодно”, заявява официален представител на руската компания „Роскосмос”. Лондон. Дейвид Камерън е подложен на критика от партията на торите, заради Европейския съюз, пише вестник „Дейли Експрес”. Министър-председателят е започна конференцията на торите със залог за "ново споразумение" с Брюксел, и идеята за изискване на "съгласие" от британските избиратели.Той изяви ясно желанието си за ограничаване на правилата, които позволяват на имигранти от рамките на ЕС, да се установят в Обединеното кралство и обеща да наложи вето на "масовото" увеличение на бюджета на ЕС. Но опитът му да умилостиви евроскептиците бе посрещнат от изказване на бившия вътрешният министър Дейвид Дейвис който заяви, че процеса по референдум трябва да започне веднага. "Мисля, че повечето хора в нашата страна не искат да напуснем ЕС или просто приемат положението в момента каквото е”, заяви Дейвид Камерън. "Аз не мисля, че обещаният референдум ще ни спечели гласове”, бе отговорът на Дейвид Дейвис. *** Берлин. Германският канцлер Ангела Меркел е изправена пред нови критики от страна на консерваторите, по повод нейните спасителни планове относно еврозоната, пише вестник „Файненшъл Таймс”. Личната популярност на Меркел остава висока и подкрепата за Християндемократическия съюз се е повишила, но въпреки това се оформя нова група, която ще се стреми да яхне вълната на германския евроскептицизъм. Алтернативната Група на Избирателите твърди, че притежава подкрепата на бивши членове на ХДС и ГСДП, както и на либералната Свободна Демократическа Партия, младши партньори в текущото дясно-центристко коалиционно правителство на Меркел. "Ние идваме от различни партии, макар че имаме особена сила в ХДС", заявява проф. Бернд Луке от университета в Хамбург, говорител на новата група. "Важно е да се обясни какво не е наред с текущата политика.По-голямата част от населението все още не осъзнава какви опасности съществуват”, добавя той. *** Глазгоу. Почти 90% шотландските домакинства получават повече от държавния бюджет, отколкото допринасят чрез данъци, благодарение "прогнилата система" на държавния патронаж , пише вестник „Дейли Телеграф”. Рут Дейвидсън, водач на Консервативната партия в Шотландия, заявява че според официалните данни, само 283,080 домакинства, в страната- 12 на сто от общия брой - плащат по-високи данъци, отколкото получават в сферата на обществените услуги. Според нея социалните разходи съставляват 50% от разходите на Шотландия. *** Лондон. Финансовият министър Джон Озбърн и държавният секретар по пенсиите и работните места Йън Дънкан Смит планират радикални мерки за облекчаване на британсия бюджет, пише вестник „Дейли Мейл”. Според тяхно предложение, безработните родители ще престанат да получават допълнителни помощи за второ, трето и всяко допълнително дете. Това ще постави безработните многодетни родители на същите условия, както и родителите с едно дете. Започва решаваща седмица за еврозоната, коментира австрийският вестник „Ди Пресе”. В понеделник официално влиза в сила постоянният европейски спасителен фонд – Европейският механизъм за стабилност. Един ден по-късно германският канцлер Ангела Меркел ще бъде в Атина за разговори с премиера Андонис Самарас за това как може да бъде решена гръцката дългова криза. В Люксембург ще се съберат министрите на финансите на страните от еврозоната. Очаква се една от основните теми да бъде Гърция. В момента в Атина продължава работата на инспекторите от Европейската централна банка (ЕЦБ), Международния валутен фонд (МВФ) и Европейската комисия, които трябва да дадат оценка на реформите. От тази оценка зависи отпускането на нов спасителен транш за Гърция. Европейските чиновници ще се опитат да предотвратят Испания да тласне еврозоната в нов етап на сътресения. През седмицата са планирани серия срещи на високо ниво, които целят да се разреши продължаващата вече трета година европейска дългова криза, пише гръцкият вестник „Катимерини”. В понеделник министрите на финансите на страните от еврозоната ще се съберат в Люксембург, за да обсъдят усилията за реформи на Испания и по-тясното банково сътрудничество със страната. На 10 октомври испанският премиер Мариано Рахой ще се срещне с френския президент Франсоа Оланд в Париж. А германският канцлер Ангела Меркел ще посети във вторник Атина за първи път от началото на гръцката криза през 2009 година. Визитата на Меркел ще бъде придружена от публични протести, тъй като мнозина гърци смятат германския канцлер за олицетворение на мерките за икономии. Говорителят на парламентарната група на Социалдемократическата партия на Германия (СДП) Карстен Шнайдер призова германския канцлер Ангела Меркел да остави Гърция в еврозоната. „Канцлерът направи Германия уязвима за изнудване”, заяви Шнайдер в интервю за вестник „Ди Велт”. Според представителя на СДП Германия е сред основните кредитори на Атина и ако Меркел иска „парите на данъкоплатците да не изгорят, то тя трябва да направи така, че Гърция да остане в еврозоната”. Шнайдер напомня, че при гласуването на втората спасителна програма за Гърция финансовият министър Волфганг Шойбле е признал, че тя няма да е последна. Германският министър на финансите Волфганг Шойбле продължава да поддържа напрежението върху Гърция да провежда реформите и мерките за съкращения. Според Шойбле предстоящата визита на канцлера Ангела Меркел в Атина не означава автоматично, че Гърция ще получи още пари, пише вестник „Берлинер моргенпост”. Германският финансов министър посочи, че първо трябва да бъде представена оценката на инспекторите на „тройката” – Европейската централна банка (ЕЦБ), МВФ и ЕК. В момента представителите на „тройката” оценяват дали Гърция е постигнала достатъчен напредък, за да може да получи следващия транш от международната финансова помощ в размер на 31 милиарда евро. „Гърция трябва да изпълни своите ангажименти, за да получи следващия транш”, подчерта Шойбле. Германският канцлер Ангела Меркел е изправена пред нови критики от страна на консерваторите по повод нейните спасителни планове относно еврозоната, пише вестник „Файненшъл таймс”. Личната популярност на Меркел остава висока и подкрепата за Християндемократическия съюз се е повишила, но въпреки това се оформя нова група, която ще се стреми да яхне вълната на германския евроскептицизъм. Алтернативната Група на Избирателите твърди, че има подкрепата на бивши членове на ХДС и ГСДП, както и на либералната Свободна Демократическа Партия, младши партньори в текущото дясно-центристко коалиционно правителство на Меркел. "Ние идваме от различни партии, макар че имаме особена сила в ХДС", заявява проф. Бернд Луке от университета в Хамбург, говорител на новата група. "Важно е да се обясни какво не е наред с текущата политика.По-голямата част от населението все още не осъзнава какви опасности съществуват”, добавя той. Хиляди хора излязоха по улиците на 57 града в Испания в неделя, за да протестират срещу правителствените мерки за съкращения и антикризисна политика, които са определяни от профсъюзите като „антиикономически и антисоциални”, пише вестник „Ел Паис”. Протестните акции бяха организирани от двата най-големи профсъюза в Испания и от около 150 други организации, които предупредиха, че „ако правителството не промени значително своята политика и подход”, следващата стъпка ще бъде всеобща стачка. Но преди евентуалната всеобща стачка, която най-вероятно ще бъде на 14 ноември, профсъюзите настояват за провеждането на референдум, тъй като Народната партия, която спечели убедително парламентарните избори през миналия ноември, не е включила в предизборната си програма подобни драстични икономии. По данни на организаторите над 72 000 души са се включили в протестите в Мадрид. Френският президент Фрасоа Оланд обеща да увеличи мерките за сигурност около синагогите и да наложи по-строг антитерористичен закон, след като полицията разби предполагаема ислямистка мрежа, планирала атаки срещу евреи, съобщава „Айриш таймс”. 33-годишен мъж, заподозрян за атака на еврейски пазар, беше убит от полицията в Страсбург в събота сутринта. Още 11 души бяха арестувани при мащабна антитерористична операция. Полицейските акции се проведоха едновременно в Париж, Страсбург, Ница и Кан. Президентът Оланд заяви, че правителството ще внесе в парламента нов закон за по-добра борба с тероризма. Той ще позволява на полицията да задържа заподозрени за терористична дейност извън територията на Франция и ще предостави достъп до имейлите и интернет комуникациите на потенциалните терористи.

   

0 коментарa

Виж още