Преглед на някои от основните теми в световния печат

Преглед на някои от основните теми в световния печат

В американския град Кемп Дейвид завърши срещата на Г8. Една от основните теми бе ситуацията в световната икономика и преди всичко в ЕС. Страните от Г8 призоваха Гърция да остане в еврозоната. Освен това те обещаха да продължат да оказват подкрепа за Афганистан и Либия, а Иран и Северна Корея бяха призовани да проявят отговорност по въпроса за своите ядрени програми, предаде вестник „Взгляд”. Русия бе представена на срещата от премиера Дмитрий Медведев. В преговорите също така участваха лидерите на Великобритания, Германия, САЩ, Италия, Канада, Япония и Франция. По въпроса за еврозоната на срещата на Г8 бе постигнат практически пълен консенсус, посочи Медведев. „Вероятно това бе най-съдържателната среща на Г8 от тези, в които съм участвал”, коментира руският премиер и припомни, че за него това бе вече петата подобна среща на високо равнище. Всички лидери на страните от Г8 подкрепиха приетите по-рано решения, насочени към излизане от кризата в еврозоната. *** След срещата в Кемп Дейвид в събота световните лидери излъчваха увереност, че финансовата криза в еврозоната ще бъде разрешена. Обаче канадският премиер Стивън Харпър припомни пред колегите си от Г8, че фискалната дисциплина е абсолютно необходима, но не е достатъчна, пише вестник „Торонто сън”. „Фискалната дисциплина и икономическият ръст вървят ръка за ръка и смятам, че всички декларации, направени от нас, както и всички приети решения, признават този факт”, посочи Харпър след срещата в резиденцията на американския президент Барак Обама в Мериленд. „Фискалната дисциплина не е достатъчна за постигането на икономически ръст, но е абсолютно необходима. Ние няма да изплуваме от тази дългова криза, освен ако не обърнем специално внимание на този проблем”, подчерта Харпър. Друг важен резултат от срещата на най-силните световни икономики (включително и Русия) бе постигнатата договореност, че Иран трябва да демонстрира по-голяма прозрачност относно своите ядрени амбиции, както и фактът, че вече е време за извършване на политическа промяна в Сирия. *** Японският премиер Йошихико Нода сподели загрижеността си с новоизбрания френски президент Франсоа Оланд относно финансовата ситуация в Европа на фона на възобновилите се страхове относно дълговата криза на европейския континент. Това съобщи японското външно министерство, цитирано от вестник „Маиничи шимбун”. Това бе първата среща на Нода с Оланд, който бе избран за държавен глава по-рано този месец. Японският министър-председател също така призова Франция и другите страни от еврозоната да предприемат още усилия за преодоляването на европейската дългова криза. Двамата лидери се срещнаха в кулоарите на срещата на страните от Г8 в резиденцията на американския президент в Кемп Дейвид. Това бе дебют както за Нода, така и за Оланд на срещите на Г8, припомня изданието. *** Френският президент Франсоа Оланд уведоми официалните лица в Брюксел, че има сериозни резерви относно евентуалната номинация на германския финансов министър за ръководител на Еврогрупата – групата на финансовите министри от страните в еврозоната, пише германският вестник „Шпигел”. По данни на изданието Оланд е посочил пред ръководството на ЕС, че ще настоява финансовият министър Волфганг Шойбле да подаде оставка от поста си в кабинета на Ангела Меркел, ако бъде номиниран за ръководния пост в Еврогрупата. Шойбле е сочен за следващ ръководител на Еврогрупата след като Жан-Клод Юнкер се оттегли след изтичането на настоящия му мандат през юли. Юнкер от своя страна по-рано изрази подкрепа за кандидатурата на Шойбле. Британският премиер настоя, че афганистанските сили ще могат да предотвратят повторното превръщане на страната им в крепост на терористи след изтеглянето на международните военни сили. Това пише „Ивнинг Стандарт”, позовавайки се на изявление на Дейвид Камерън на първия ден на срещата на НАТО в Чикаго. Камерън заяви, че по „един или друг начин” голямата част от британските военни части ще бъдат отново в родината си до края на 2014 г. По-рано високопоставен британски официален представител разкри, че „малък брой” британски военнослужещи, най-вероятно специални части, може да останат в Афганистан. Те според думите му ще имат участие в борбата срещу тероризма. *** Кабул. Британски военнослужещи в Афганистан са изправени пред увеличение на атаките от талибани, пише „Индипендънт”. Талибаните искат да се възползват от предстоящото изтегляне на американски морски пехотинци в региона, където са базирани. Опитните американски военнослужещи ще бъдат заместени от новообучени афганистански военнослужещи. Това ще стане въпреки американската оценка, че няма нито един афганистански обект от заместващите сили, който ще може да действа независимо. Планът за изтегляне е разкрит в нов доклад на американското министерство на отбраната, публикуван преди срещата на НАТО в Чикаго. В него плановете са описани като „най-голямото предизвикателство за останалата част от 2012 г.”. Оценки на база на данни на НАТО предполагат, че ще отнеме време от над четири години, преди афганистанските сили за сигурност да могат да участват в бойни действия без помощ. Въпреки това през следващите месеца ще има 60 % намаляване на американските морски пехотинци в регион, който включва провинция Хелманд. *** Изненадващата победа на бившия краен националист Томислав Николич на втория тур на сръбските президентски избори може да забави присъединяването на Сърбия към ЕС пише „Гардиън”. Надеждите на Сърбия за бърза интеграция в Европа са силно засегнати, след като досегашният сръбски президент Борис Тадич беше отстранен от вота, губейки от Николич. Резултатът от изборите е в противоречие с предварителни допитвания, както и с очакванията в Брюксел. Случилото се може да осъди Сърбия на период на политическа парализа. Десен президент сега ще трябва да работи с доминирано от лявоцентристки сили правителство. *** В Бейрут настъпиха сблъсъци, след като ливанската армия уби членове на движение против Башар Асад, пише Гардиън. Членове на предградие на Бейрут стреляха един срещу друг в неделя. Това е най-скорошната вълна насилие, която увеличи опасенията, че насилието в Сирия се разпространява към съседната страна Ливан. По-рано ливански военнослужещи застреляха в Ливан двама членове на политическа партия, участваща в алианс против сирийския президент Башар Асад. Много сунитски мюсюлмани в Ливан симпатизират на оглавяваната от сунити опозиция срещу Асад. Те твърдят, че ливанската армия изпълнява заповеди от Дамаск. *** Близките на британци, загинали при атентата над Локърби, призоваха за разследване след смъртта на единствения човек, осъден за атентата над Локърби, пише „Дейли Телеграф”. Много от семействата твърдят, че 60-годишният Абделбасет ал Меграхи ще бъде посмъртно оправдан по обвиненията за участие в най-голямата терористична атака във Великобритания. Въпреки че семействата на жертви от САЩ са убедени във вината на Меграхи, много близки на загинали британци смятат след процеса през 2001 г., че в затвора е изпратен погрешният човек. Те искат провеждане на разследване извън Шотландия. Британският премиер Дейвид Камерън отхвърли подобен ход, настоявайки, че е имало „правилен съдебен процес”. Меграхи беше осъден за убийството на 270 души, включително 11 души на земята на 21 декември 1988 г. НАТО завърши „първия стадий” в създаването на системата за европейска противоракетна отбрана (ПРО). Това заяви генералният секретар на Алианса Андерс Фог Расмусен на срещата на организацията в Чикаго. През последните 18 месеца се провеждаше работа върху техническите проблеми, включително програмното осигуряване и правните проблеми в създаването на системата за ПРО. „Ние определяме това като междинна оперативна готовност. Това е първата стъпка в поставената дългосрочна цел за осигуряване на защита за цялата европейска територия, населението и въоръжените сили”, подчерта Расмусен, цитиран от "Российская газета". На срещата на НАТО също така бе съобщено за създаването на временна противоракетна система. Става дума за завършване на обединението на всички налични средства на ПВО и ПРО в европейските страни-членки на НАТО (преди всичко ракетите „Пейтриът-3”), като те ще бъдат подсилени от американски кораби с противоракетни системи „Иджис”. Началникът на генералния щаб на руските въоръжени сили генерал Николай Макаров по-рано изрази тревога, че НАТО може да приеме това решение за междинната оперативна готовност на европейската ПРО, а също така да одобри новите планове за интеграция на националните противоракетни средства в страните-членки на Алианса. По неговите думи ако приетите от Русия към днешна дата мерки не бъдат достатъчни, тогава страната може да приложи такива сили и средства, които ще са в състояние да разрушат или изваждат от строя средствата за противоракетна отбрана в съседните страни. Правителството на Дмитрий Медведев е формирано и утре то ще пристъпи към работа. Според експерти повечето от членовете в кабинета не са настроени за провеждане на реформи, пише вестник „Ведомости”. По предварителна информация старшият министерски ешелон в правителството, за разлика от по-младия, остава почти непроменен. Както и обеща Медведев вицепремиерите ще бъдат седем. По данни на изданието това са Игор Шувалов, бившият помощник на президента Аркадий Дворкович, Владислав Сурков, бившата заместничка на кмета на Москва Олга Голодец, Дмитрий Козак, Дмитрий Рогозин и Александър Хлопонин. Игор Шувалов ще координира финансовия блок, приватизацията и жилищата. Гигантски пълномощия получава Дворкович: той ще отговаря за всички отрасли в промишлеността, включително енергетиката, транспорта и селското стопанство. Сурков ще е ръководител на апарата на правителството и ще поеме иновациите, науката и културата. На Козак предстои да завърши олимпийския проект, той също така ръководи строителния сектор. Рогозин ще продължи да се занимава с военнопромишления комплекс, а Хлопонин – със Северен Кавказ. Медведев обеща, че правителството съществено ще се обнови и именно затова формирането му протече толкова бавно, тъй като се наложиха продължителни консултации. Финансов министър остава Антон Силуанов, което според финансистите означава, че ще има приемственост в политиката. Икономическата криза в Европа бе основна тема на срещата между лидерите на страните от Г8 в резиденцията на американския президент Кемп Дейвид, като остави на втори план проблемите в Сирия и Иран, борбата с наркотрафика в Афганистан и продоволствената безопасност. Световните лидери решиха да не се отказват от плановете за бюджетна консолидация на Европа, но призоваха все пак част от ресурсите да бъдат отделени за осигуряването на икономически ръст. При това всички те бяха на мнение, че Гърция трябва да остане в еврозоната, пише вестник „РБК Дейли”. Канцлерът на Германия Ангела Меркел, която е привърженик на стриктното спазване на мерките за строги икономии, на срещата се оказа в своеобразна изолация. Политическата и икономическата нестабилност в Гърция, растящите опасения относно Испания и Италия принудиха много нейни колеги, дори и американския президент Барак Обама, по-активно да призоват за предприемането на мерки за стимулиране на ръста в Европа. За Гърция бе решено да се положат всички възможни усилия за оставането на страната във валутния блок, но от нея световните лидери изискват „да продължи да изпълнява поетите задължения”. За „Газпром” настъпи сезонът на негативните новини. Европейските вносители съкращават покупките на руски газ, а също така настояват за преразглеждане на договорите и понижаване на цените. Поредно понижение постигна България, за която руският газ ще поевтинее с 11%. Аналогични намаления ще получат и други държави. Но в бъдеще приходите от износ на газ могат още повече да се съкратят. Аналитици от руската „Сбербанк” предвиждат изостряне на конкуренцията и кардинална промяна на газовите пазари още след 4-5 години, когато шистовият газ ще започне да измества руските износители, пише „Независимая газета”. За България намалението на цената на природния газ с 11,1% влезе в сила от 1 април. Това съобщи българското министерство на икономиката, енергетиката и туризма след като ръководителят на ведомството Делян Добрев проведе преговори с руските доставчици. Освен това до 15 юни страните ще създадат работна група за разработване на условията в новия договор за доставка на руски газ. Размерът на доставките за България не е много голям – през 2011 г. те бяха 2,81 милиарда кубически метра газ по цена от около 390 долара за хиляда кубически метра. Обаче експертите посочват, че интересите на страните са съвпаднали: София получи намаление на цената, а Москва – лоялен партньор по въпроса за строителството на амбициозния газопровод „Южен поток”.

   

0 коментарa

Виж още