Президентът наложи вето върху закона за избор на народни представители

Президентът наложи вето върху закона за избор на народни представители

Президентът на Републиката връща за ново обсъждане в парламента разпоредба в измененията на Закона за избиране на народни представители, съобщиха от прессекретариата на държавния глава. На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България президентът Георги Първанов връща за ново обсъждане в Народното събрание Закона за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители, приет от Народното събрание на 14 април 2009 година. По-конкретно държавният глава иска депутатите да преразгледат § 3, т. 4, с който се изменя досегашната ал. 3 на чл. 6 от закона, уреждаща промяна в изборния праг за някои от политическите играчи. Внасяйки промени в закона, народните представители вдигнаха изборната бариера за коалиции от 4 на 8 на сто, докато тази за партиите остана непроменена. Неведнъж президентът на Републиката е предлагал да се повишат изискванията за регистрация на партиите, с което би се сложила бариера пред съществуването на партии-фантоми за обслужване на бизнес интереси. Вместо това парламентът въвежда необосновано повишаване на изборната бариера за коалиции. Още преди две седмици държавният глава публично предупреди, че ще наложи вето на промените в Закона за избиране на народни представители, ако в “12 без 5” парламентът промени правилата на изборната борба и повиши прага за влизане в законодателния орган. Президентът обоснова публично своята позиция преди приемането на Закона и налагането на ветото е част от политиката на прозрачност и последователност, провеждана от институцията. Четири процентовата национална изборна бариера се прилага вече 18 години, като доказа своя положителен ефект. Чрез нея се предотвратява прекомерното раздробяване на парламентарното представителство и в същото време се стабилизира изпълнителната власт в лицето на правителството. Тази бариера съответства на установени норми в избирателните системи на държавите от Европейския съюз. Държавният глава предупреждава, че чрез въвеждането на високи изборни бариери се ограничава политическият плурализъм, създават се предпоставки за силно стесняване на кръга на политическите сили в парламента, за формиране на изкуствени парламентарни мнозинства, които не съответстват на волята на избирателите. Това може да доведе до неустойчивост в работата на Народното събрание. В последните месеци президентът Георги Първанов настойчиво предлагаше и обосноваваше необходимостта от избор на личности в едно работещо съотношение между пропорционалното и мажоритарното начало в смесена избирателна система. Приетите поправки въвеждат възможността за избор на 31 мажоритарни кандидати, което е силно компромисно решение. Президентът се надява това да бъде само една първа стъпка в правилната посока, която да бъде доразвита от следващите парламенти. Президентът връща закона незабавно, защото не би искал да се губи още от оскъдното време до възможната дата на изборите. Държавният глава изразява надежда, че народните представители ще се произнесат също така бързо, за да бъде спазен ангажиментът за провеждане на изборите за 41 Обикновено народно събрание в разумен срок. Мотиви за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на разпоредба от Закона за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители, приет от Народното събрание на 14 април 2009 г.: "Уважаеми дами и господа народни представители, Приетият от вас Закон за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители на 14 април 2009 г. е предпоставка за провеждане на демократични избори за 41-во народно събрание в съответствие с духа и принципите на Конституцията на Република България, както и на установените международни и европейски стандарти за свободни и плуралистични избори. На основата на сега действащата уредба, съдържаща се в Закона за избиране на народни представители, Народното събрание разширява, допълва, обогатява и усъвършенства правното регулиране на изборния процес като изключително важна материя, засягаща функционирането на модерната представителна демокрация в Република България. Затова трябва да бъде подкрепена и насърчена законодателна дейност, насочена към рационализиране на модела на избирателната система в Република България. Това развитие следва да отчита демократичните завоевания след 1990 година и в никакъв случай не трябва да отстъпва от доказалите своята ефективност нормативни решения, които гарантират справедливо политическо представителство, адекватно на изразената в изборите народна воля. Още в първите избирателни закони, приети в зората на българската демокрация, бе възприета четири процентова национална изборна бариера за участие в разпределението на мандатите в Народното събрание при използване на пропорционална избирателна система. В изминалите години тя доказа своя положителен ефект при структурирането на българската партийна система. Чрез нея се предотвратява прекомерното раздробяване на парламентарното представителство и в същото време се стабилизира изпълнителната власт в лицето на правителството. Тази бариера съответства на установени норми в избирателните системи на държавите от Европейския съюз. С § 3, т. 4 от Закона за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители се изменя ал. 3 на чл.6 от действащия закон, като се въвежда диференцирана изборна бариера за политическите партии и партийните коалиции. Това за мен е неприемливо. Докато политическите партии участват в разпределението на парламентарните мандати, при положение, че са получили не по-малко от 4 на сто от гласовете на избирателите на национално ниво, то партийните коалиции излъчват депутати само ако са получили не по-малко от 8 на сто от действителните гласове на национално ниво. Въвеждането на високи изборни бариери ограничава политическия плурализъм, въведен с конституцията от 1991 г. като основна конституционна ценност и фундаментален принцип на политическата система. Те биха лишили от парламентарно присъствие значителна част от българските политически партии, които поради сходството в политическите си програми е съвсем естествено да участват в изборите като коалиция. Вместо прецизиране на изискванията за регистрация в изборите, което би предотвратило съществуването на партии-фантоми за обслужване на бизнес интереси, което неведнъж съм предлагал, се въвежда необосновано повишаване на изборната бариера за коалиции. С изменението на досегашната ал. 3 на чл.6 се създават пречки пред политическите коалиции, като високата изборна бариера може да доведе до изкривяване на политическото представителство. В същото време е възможно силно стесняване на кръга на политическите сили в парламента, формиране на изкуствени парламентарни мнозинства, които не съответстват на волята на избирателите. Това води до неустойчивост в работата на законодателния орган. Важно условие за стабилността на демократичната политика е нейната предвидимост. Затова инициирах дебат за промени в изборното законодателство преди време, с идеята новият закон да е факт достатъчно рано. Повишаването на изборната бариера в последния момент ще предизвика сключване на безпринципни политически сделки и предприемане на маневри за нейното преодоляване. Политическите партии ще намерят средство за противодействие на рестрикциите, произтичащи от високата изборна бариера за партийните коалиции, като използват елементарни форми на политическа мимикрия в разрез с изискванията на европейския демократичен политически процес, като например регистрация на коалиционни кандидати от името на една партия, участваща във фактическата партийна коалиция. А това може да предизвика ново, още по-голямо отчуждаване на българските граждани от изборите и от политиката като цяло. Уважаеми дами и господа народни представители, Като се ръководя от изложените мотиви, оспорвам § 3, т. 4 от Закона за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители, приет от НС на 14 април 2009 г., и на основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България връщам закона за ново обсъждане в Народното събрание."

   

0 коментарa

Виж още