Президентът призова за национален документ за развитието на българската икономика

Президентът призова за национален документ за развитието на българската икономика

По инициатива на президента Георги Първанов днес се проведе дискусия "България-накъде след кризата", в която се включиха премиерът Бойко Борисов, министрите на икономиката и социалната политика Трайчо Трайков и Тотю Младенов, депутати, евродепутати, представители на синдикалните и работодателските организации. Георги Първанов лансира идеята си за създаване на консенсусен национален документ за развитието на българската икономика през следващото десетилетие. Според Първанов стратегията за икономическото развитие ще помогне при изхода от кризата България да има бързоразвиваща се икономика. В едночасово изявление в началото на форума той посочи, че е уважил лансираната по-рано като антикризисна мярка от правителството бюджетна политика и е подписал бюджета и данъчните закони. Отбеляза обаче, че минималният бюджетен дефицит, който е силен аргумент за влизане в ERW2 и еврозоната, не трябва да е за сметка на работещата икономика, каквато също ще се очаква от България при влизането във валутния съюз. Ниският бюджетен дефицит не бива да е за сметка на вкарване на реалния икономически сектор в криза, каза Първанов. По думите му, ако се стигне до преразглеждане на бюджетния дефицит от 0.7% както е досега, например на 1.5%, биха могли да се създадат сериозни стимули за бизнеса и нови работни места. Според Първанов преди да започне работата по стратегията "България 2020" трябва да е ясен отговорът на въпроса за структурата и характера на икономиката. Той отбеляза като приоритетни икономиката на знанието и иновациите. Държавният глава се обяви за изграждане на мрежа от информационни центрове и паркове, мрежи за пренос на информация, за внедряване на високоскоростен и широколентов интернет. В сферата на образованието той поиска качество и стимули за творческото начало. Повтори тезата си, че науката и образованието на могат да се финансират само на пазарен принцип, а е нужен нов модел, свързан с качеството на продукта. Според него и държавата и бизнесът трябва да се ангажират с това, както и да се помисли за стимули за бизнеса да внедрява научни продукти. Първанов отбеляза и първостепенната грижа за заетостта, като според него трябва да се стимулира търсенето и разкриването на нови, качествени работни места. Според него най-трудно преодолимото препятствие в кризата ще бъде високата безработица и отбеляза тревожната прогноза на БСК, че до края на годината ще се изчерпят "меките" мерки - намалена заплата, намалено работно време, отпуски. Първанов се обяви и за законодателни и административни мерки за насърчаване на чуждестранните инвестиции и борба с нерегламентираната заетост. По думите на президента кризата не само ще изостри социалната чувствителност в обществото, но може да създаде условия за нови радикални популистки движения. Не е изключено да се върви към преформатиране на политическото пространство, в което влияние да имат крайни радикални формации, предупреди Първанов и призова за политическа стабилност и тясно взаимодействие между институциите. По време на кръглата маса премиерът Борисов постави на вниманието на участниците въпроси, свързани с необходимостта от реформи в отделни сектори, както и промяна на икономическата политика и реализирането на инфраструктурните проекти. Това, че най-големите кредитни агенции непрекъснато повишават рейтинга на България, е една много добра оценка за усилията, припомни министър-председателят. Благодарение на нас и на бързото сформиране на правителството, освен финансова и икономическа криза, не се стигна до политическа криза, а в страната ни има политическа стабилност, каза още премиерът Борисов.

   

0 коментарa

Виж още