Преките чуждестранни инвестиции в България ще намалеят в следващите години, прогнозират икономисти

Преките чуждестранни инвестиции в България ще намалеят в следващите години, прогнозират икономисти

Политици и представители на бизнеса обсъдиха основните параметри на икономическата криза, както и мерките, които предлагат представителите на управляващите и опозиция за справяне с последиците от световната икономическа криза по време на първия от седемте тематични дебата в контекста на предстоящите избори за национален и Европейски парламент, предаде репортер на Агенция „Фокус”. Всички представители на политическите партии се обединиха около мнението за оставане на Валутния борд във време на финансова и икономическа криза и се обявиха за влизането в еврозоната. „Преките чуждестранни инвестиции ще бъдат с един до два милиарда по-ниски от това, което беше постигнато миналата година като пик”, прогнозира депутатът от „Коалиция за България” Петър Кънев. „Положително развитие в икономиката на страната ни може да има най-рано през 2013 г.”, допълни депутатът. Според него, дефицитът по текущата сметка ще спадне с намаляването на инфлацията. „Аз не съм оптимист, че той ще падне с темповете, на които разчита Министерството на финансите”, посочи Кънев. Той каза още, че преките чуждестранни инвестиции зависят от стабилизацията на европейските пазари. Според Димитър Бъчваров от ДСБ, преките чуждестранни инвестиции няма да могат да бъдат задържани в следващите години. Свилен Габровски от Движение „Напред” заяви, че най-важно е да се създаде среда, така че инвеститорите да се чувстват комфортно, като например създаването на „холдингов режим”, който ще даде възможност чуждестранни инвеститори да ползват България като регионален център за развитие. Владимир Каролев от НДСВ посочи, че основен приоритет за партията е стимулирането на инвестициите и подобряване на бизнес средата, намаляване на единствения данък, който е висок, а именно социалните осигуровки. Според Лидия Шулева, заместник-председател на БНД, в следващите години рисковете пред българската икономика са огромни. „По отношение на дефицита по текущата сметка ще действа, както дефлация, така и свиване на потреблението и това ще доведе до намаляване на този дефицит, но същевременно съществува и огромен риск за платежния баланс на страната”, заяви Шулева. Тя каза, че отговор на тези въпроси е свиването на разходната част на бюджета и намаляване на планираните разходи, които могат да доведат до дефицити. По думите й, за инвеститорите са важни, както Валутният борд и намалението на осигурителната тежест, така и правната сигурност, добрата инфраструктура, ниското ниво на корупция и квалифицираната работна ръка. Председателят на СДС Мартин Димитров заяви, че е важно да бъде направено електронното правителство. „Тогава няма да има толкова голяма бюрокрация, няма да има такава корупция, за да може фирмите да бъдат обслужвани от разстояние”, категоричен бе Димитров. Йордан Цонев от ДПС заяви, че дефицитът по текущата сметка ще отстъпи мястото си на основен икономически проблем в следващите няколко години и ще бъде зает от друг важен въпрос - растежът на Брутния вътрешен продукт (БВП). „Аз лично очаквам свиване на дефицита под 15% и в тази връзка, той няма да бъде основен макроикономически дисбаланс, както беше в изминалите четири, пет години”, заяви председателят на Комисията по икономическа политика. Според представителя на ГЕРБ Владислав Горанов, трябва възможно най-ефективно да бъдат използвани европейските фондове, които представляват гарантиран финансов ресурс в условия на криза. Политиците, участници в дискусията коментираха и констатацията от страна на бизнеса, че кризата поправя някои от допуснатите диспропорции в икономиката. „Ние можем да се опитаме да предпазим икономиката от твърдо приземяване”, заяви Йордан Цонев във връзка с харчовете на бюджетния излишък. Мартин Димитров бе категоричен, че в ситуация на криза трябва да се направи така, че държавата да помага на всички играчи на пазара. „БСП ще похарчат 5,9 млрд. лв. за подкрепяне на съществуващите диспропорции в икономиката”, посочи пък Лидия Шулева. „Диспропорциите в икономиката са породени от олигархични структури на пазара. Последното управление се провали напълно в това отношение. Спасението е максимално бързо влизане в еврозоната”, заяви Димитър Бъчваров от ДСБ. Според Свилен Габровски от движение „Напред”, средствата, които се предоставят за преодоляване на диспропорциите в икономиката, трябва да се влагат в реформирани сектори.

   

0 коментарa

Виж още