Приятел в криза се познава

Приятел в криза се познава

Мдааа, международното положение е сложно, щом американците избраха за дума на годината глагол с негативно значение. To unfriend. Разприятелявам се. Думата е зачената във Фейсбук, означава да премахнеш някого от списъка на приятелите в социалната мрежа. Само оттам ли? Всяка година създателите на Нов оксфордски речник на американски английски език избират една дума, която отразява най-добре периода, казаха в новините. Конкурирали се няколко думи, все в сферата на електронното общуване, но победила думата разприятелявам. Не ще да е случаен този избор на негативна дума от хронично позитивните американци. Докато си мисля това, по телевизията е започнал някакъв дебат (правя опит за позитивизъм, иначе си беше баш кавга) между сливенския кмет Йордан Лечков и министъра на околната среда Нона Караджова. Крещят си министър и кмет, като че ли Лечков не беше избран с подкрепата на ГЕРБ, като че ли ГЕРБ не беше избран с подкрепата на Лечков, като че ли кметът и премиерът не си играеха до оня ден „мачлета” и не си разменяха до вчера подаръци. Единият очевидно е дал unfriend на другия, все някога ще стане ясно кой пръв и защо така. Вчера и аз кликнах в ума си unfriend на един антипатяга. Той е чиновник. Държавата му осигурява парното на работното място, телефона, интернета, заплатата, бъдещата пенсия, командировъчните, болничните, отпуските, компенсациите. Той не знае какво е да си свършил работата, а да не ти плащат. За него кризата означава, че това е период, в който трябва още повече да внимаваш какво приказваш и още по-усърдно да се подмазваш. Което не е лесно, както си мислите. Защото човек има нужда да говори против някого, здравословно е. Затова този човек си е избрал да говори против циганите. Понякога, за разнообразие – и против хомосексуалистите. Това са безопасните за мразене хора. Цялата чернилка, която му се е насъбрала в душата от правителството и началството, я плиска върху циганите. От време на време пита кога ще станем нормална държава, то е нещо като припев в репертоара. Той не чака отговор, но вчера взех, че му отговорих: Тогава ще станем нормална държава, рекох, когато няма да те е страх да си казваш възраженията срещу правителството и началството и ще е наказуемо да казваш, че циганите са за избиване. Той ме изгледа, погледът му кликна едно unfriend върху името ми в списъка на приятелите. Изпревари ме. И като ми тръгна… Имам двама познати с малки печатници. Поръчах си визитни картички при единия, другият се разсърди. „За тая смешна поръчка?” Дошли били едни времена, в които никоя поръчка не била смешна, тъй каза. Друга година по това време печатниците били затрупани с поръчки за рекламни календари, тази година на фирмите и през ум не им минавало, какво съм си мислела. Говореше и направо виждах как ме unfriend-ва като човек, който не му влиза в положението. Криза, както и да го гледаш. Пред банкомата се е извила опашка от цигани, които през пет минути проверяват дали са пуснали социалните им пари. Казали им, че ще могат да теглят следобед, а ето че било станало два часът и нищо, ей на - нищо. Пак опашки, вика една циганка, при бай Тошо имаше опашки за стока, сега за пари. С това сравнение циганката слага в малкото си джобче всички политолози и социолози, които тези дни се упражниха върху думата преход по повод на един юбилей. Познавам двама приятели, които се разделиха, защото единият не плати за договорена между двамата услуга – всеки от тях твърдеше, че другият не му влиза в положението. Много ни е къс фитилът на всички в тези дни. Много бързо отписваме, много лесно кликваме върху unfriend. А хората не са еднакви. Има такива, които заслужават търпение. Има и други, които не само от твоя, ами от всички списъци да ги извадиш, пак им е малко. Година като тази, в която най-важната дума е unfriend, е изпитание за много важно нещо – кой си струва и кой не си струва да ти остане приятел. Не че и аз си нямам работа с неколцина за отписване, даже се намират двама за утрепване. Но останалите няма да ги похарча, няма да нахраня кризата с тях.

   

0 коментарa

Виж още