Проф.Анчо Калоянов: За българската фолклорна традиция не са характерни вярвания за петък – 13-и

Проф.Анчо Калоянов: За българската фолклорна традиция не са характерни вярвания за петък – 13-и

За българската фолклорната традиция не са характерни вярвания за петък – 13-и. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” проф. Анчо Калоянов, преподавател по фолклор във ВТУ „Св. Кирил и Методий”. По думите му вярата в този ден и число е нещо, както 12-те мръсни дни, както „Сън в лятна нощ” на Шекспир. „Това са неща общоевропейски в календара и в схващанията. Та си мисля, че петък – 13-и е късна комбинация – след Възрожденска в нашето мислене”, коментира проф. Калоянов. Числото 13 е комбинация от три по четири, обясни проф. Калоянов. „Три по вертикала равнища, четири по хоризонтала основни посоки и 13-то е излишното. Подобни числа поради излишеството си стават фатални. Но това е логиката. Иначе хората са си го назначили и избягват петък – 13-ти”, допълни той. „Ако останем при брега на разума – човек не може да предизвиква нещо, което да речем не съществува. Защото, ако е вярващ, Господ не злоумишлява. Ако пък не е вярващ, какъв е всъщност – суеверен. Със суеверните хора може всякак да се разполага. Те като си имат такава надежда, че щом помислят нещо добро, то се случва, пък щом помислят нещо лошо, то пак им се случва, какво да ги правите тези хора, нищо? Пожелават си тогава много пари и може би ще им се случи. Но ако не искат да ги заработят, няма как. Т.е. човешките желания не могат да изменят хода на звездите, а аз и в зодиакалните знаци не вярвам. Просто човек има нужда от сюжет. Понеже не може сам или по-скоро го мързи, ленив е, сутринта да си създаде сюжет, ако му се случи да е петък – 13-и, такъв човек си казва – ето всички се пазят и аз, ако се случи нещо, се дължи на това”, коментира още Анчо Калоянов. На въпрос тези вярвания, суеверия не са ли характерни за неразвитите общества, проф. Калоянов отговори: „Като погледнете американските филми те са само с такива подобни, детински сюжети, суеверия и прочие. Напротив, индустриалните общества са много по-далеч от разума и от опита. Това е така, защото при тях опитът е вече почти виртуален, те пари не виждат, много други работи не виждат. Виждате с какви боклуци им задоволявате интелектуалните потребности. Не само на нас ги пробутват, те самите си ги гледат. Там в индустриалните, в развитите общества количеството на парите замества качеството на ума. Как може да вярвате в такова общество, в което например количеството ще бъде определящ фактор. Ние не сме толкова суеверни, колкото ни го набиват в канчето”.

   

0 коментарa

Виж още