Проф. д-р Стефка Янчева: Вместо да вземат мерки при стрес, хората увеличават кафетата и цигарите

Проф. д-р Стефка Янчева: Вместо да вземат мерки при стрес, хората увеличават кафетата и цигарите

Проф. д-р Стефка Янчева, началник на Първа неврологична клиника при Университетска специализирана болница по неврология и психиатрия „Свети Наум”, пред Агенция „Фокус”, за стреса като състояние и причина за сериозни заболявания. Фокус: Болест ли е стресът или състояние, което води до други болести? проф. Стефка Янчева: Стресът е едно нормално явление за съвременното общество. Без стреса съвременният живот е немислим. В неговата начална фаза, стресът оказва едно положително влияние върху целия човешки организъм, а също така и върху неговата трудоспособност, тъй като активира вниманието, леко повишава артериалното налягане, подобрява самочувствието, така че в неговата начална фаза стресът има градивна функция. Когато по-продължително време стресовите агенти действат, се наблюдава вече една фаза на умора, едно изчерпване, в което се появяват различни сугестивни оплаквания като безсъние, раздразнителност, главоболие и т. н. И ако вече този стресов фактор продължи изключително дълго време и има отрицателно влияние върху човешкия организъм, могат да се появят редица заболявания, като най-вече това са болестите от страна на сърдечно- съдовата система, като сърдечни аритмии, повишаване на артериалното налягане, болки в сърдечната област или стенокардия, или гръдна жаба, както го наричат хората. Може да доведе до възникване на миокардни инфаркти, инсулти, на белодробни заболявания, астма, намалява имунната защита, хората стават по-податливи и на инфекциозни заболявания, по този начин може да доведе и до смъртни случаи. Както е общоприето, че между 75% и 90% от заболяванията са в резултат на стресови ситуации, така трябва да се знае и че редица болести биха могли да действат като стресогенен фактор. Примерно, ако един човек има мигренозно главоболие, то може да бъде стресов фактор и да предизвика стрес, тъй като дори в интервалите между пристъпите хората са тревожни, напрегнати са, тъй като не знаят кога ще настъпи следващия мигренозен пристъп. Те се чувстват несигурни за това, че във всеки един неочакван момент би могъл да се появи тежък пристъп и да наруши качеството им на живот. От друга страна, една стомашна язва може да бъде в резултат на стрес, но ако човек я има, тя също може да предизвика стрес, защото хората са с непрекъснати болки, налага им се да спазват диетичен режим, нарушава се качеството им на живот. Така че процесът е донякъде двустранен. От една страна стресът може да предизвика и да доведе до болест, от друга страна самите болести могат да бъдат причина за стрес. Фокус: По какъв начин стресът се различава от депресивните състояния? проф. Стефка Янчева: При стреса могат да възникнат депресивни симптоми, по-често са другите - раздразнителност, напрежение, агресия, безсъние, но някои хора могат да изпаднат и в такава ситуация, на хиподепресия, да станат самовглъбени, да се изолират от обществото заради тези стресови моменти, които преживяват, но ако трябва да се разграничат от истинската депресия, то тогава трябва да се знае, че при стрес, който е довел да депресивни симптоми, има причинен фактор, докато истинското заболяване депресия е ендогенно заболяване, не е свързано с фактори от външната среда. Човек би трябвало да се отнесе към специалист, за да бъде поставена точната диагноза и своевременно да се потърси лечение. Фокус: Търсят ли лекарска помощ хората при тези състояния? проф. Стефка Янчева: Хората често се самолекуват, общоприета практика е приятели, колеги, съседи, едни на други да си дават съвети, да си разменят лекарства, това на мен ми помага, вземи и ти пробвай, така че самолечението е доста разпространено. Друго, което трябва да се отбележи, е че в нашата страна специално, хората, които имат нужда от специалист, от консултация, предпочитат да отидат на невролог, а не на психиатър, защото има една отрицателна нагласа да признаят, че имат нужда да бъдат консултирани от психиатър. При нас, невролозите, идват и по-леки, и по-тежки случаи. Когато има нужда от задължително консултиране с психиатър, ние ги насочваме към психиатър. В България няма профилирана специалност психоанализа, психолозите също не се занимават с тези неща, така че хората най-често се отнасят към невролози. Превантивните мерки, които трябва да се приложат, е да се идентифицира стресовият момент, когато човек знае причината за стреса, да я отстрани, доколкото може. Лошото е, че хората вместо да вземат мерки, увеличават броя на кафетата, цигарите, алкохол, но това, което би трябвало да направи е да промени положително начина си на живот. Да се правят разходки на чист въздух, да се спортува, да се слуша любима музика за релакс и ако това не помага, да вземат медикаменти, аз по-скоро дори не бих ги нарекла медикаменти, защото става въпрос за чайове, валериан, има стандартизирани таблетки от валериан, зеро- стрес. Ако подобни неща не помогнат, тогава вече може да се прибегне до лекарства, но аз не бих си позволила да спомена лекарствата, за да не тръгнат хората сами да си ги търсят и прилагат. Когато се опре до лечение, лекарствата трябва да бъдат назначени от специалист. Има специфика- едни действат на тревожни състояния, други на безсъние, трети на настроението, зависи от възрастта, от други заболявания. Фокус: Може ли стресът да се определи като градско заболяване? проф. Стефка Янчева: Действително, в по-големите градове стресът е много по-висок. Като се започне от трафика, това, че трябва да се става за работа, когато човек не си е доспал. От друга страна конкуренцията в службата, стремежът на човек да се открои от другите и да се изяви, ги подлага на напрежение. Трябва да се помни, обаче, че стресът е индивидуално състояние и стресовият фактор за всеки може да бъде различен. Ако в едно малко селище човек загуби близък, за него това е голям стрес. Стресовите агенти са индивидуални, а начинът на реакция - стереотипен. Фокус: Кога е правено последна статистика колко хора са подложени на стрес? проф. Стефка Янчева: Няма такава статистика, защото е много трудно да се направи такова социологично проучване. То струва много пари. Трябва на терен, от врата до врата, както се казва, да бъдат осъществени тези проучвания. Има проучване на отделни групи, и факторите, които бяха посочени от хората са именно трафикът и службата, но тези преценки не могат да определят фактора честота. Има едно проучване преди 3 - 4 години, което е правено по линия на Европейския съюз, за тревожността. Там България беше по честота на тревожност 13.1% , като след България се нареждаха страни като Франция и Белгия с около 6%. Виждате, при нас е двойно повече. Ако този процент се изследва сега, когато сме поставени в условията на криза, когато много хора си губят работните места или очакват да ги загубят, процентът ще бъде много по-висок. Фокус: Работи ли се в България по проблемите на стреса с европейски пари? проф. Стефка Янчева: Много ми е трудно да кажа, ако парите трябват в областта на социологическите проучвания, те са много скъпи като изпълнение и в крайна сметка какво би ни помогнало това- ще покаже колко хора са тревожни, напрегнати. За подобни състояния няма диагноза. За да бъде реимбурсирано с лечение това състояние, трябва да има определена болест. Ако има астма, сърдечно заболяване, да, но за стрес, той няма как да бъде включен в някоя програма, за да бъдат отпуснати средства за лечение.

   

0 коментарa

Виж още