Радост в мъка, мъка в радостта

Радост в мъка, мъка в радостта

Една от седмичните "новини" в българския политически живот е почти пълното отсъствие на темата "глобална финансова и икономическа криза" от него. На евентуалните последствия от кризата се гледа като на нещо непознато. Подобно на индианският вожд от популярния виц, българският премиер Сергей Станишев в последно време непрекъснато напомня публично: "Тежка 2009-та година иде", "Навлизаме в истинска капиталистическа криза", "Ние сме стабилни, но нищо не зависи от нас" и тям подобни. И естествено съветва - "въведете гъвкави системи за освобождаване на работниците", "предприемайте мерки срещу укриване на работни възнаграждения", "създайте буферни бюджетни фондове и фондове от излишъка", защото през 2009-та ще казваме, че 2008-ма е била успешна. Ако някой попита "вожда" на тристранната коалиция защо смята така, той със сигурност ще отговори като анекдотичния си индиански колега "Ами, питайте нашите партньори от ЕС и САЩ!" Те, от своя страна, биха могли да отговорят - да, кризата настъпва и в малките членки на ЕС, вижте какво правят българите?" и т.н. През отминаващата седмица стана ясно, че предколедното пазаруване на българското население, за разлика от американското или европейското, нямаше нужда от никакво допълнително стимулиране. Хората пазаруваха в препълнените магазини като за световно първенство! По светлия пример на парламента, държавните служители и много работещи в частния сектор получиха празнични надбавки, в това число и полицаите, които "пиейки студена вода", все пак благоволиха да сложат в джобовете си по 200 евро отгоре. Тежките многочасови задръствания по пътищата демонстрираха, че никой дори не е помислял да слезе от колата си по празниците, а разтърсващото за 2-та милиона обитатели на българската столица съобщение, че ще трябва да плащат от първи януари 20 на сто по-скъпо парно, не трогна видимо мнозинството новопровъзгласили се софиянци. Професионално и с обещания от типа "щедро на едро" протестите на зърно и млекопроизводители, на студенти и природозащитници, бяха овладяни със страховитото и тайнствено предупреждение "гответе се за много тежка година"! Всъщност тежките времена, за които хленчат българските политици, се очакват от тях не толкова с неизбежните последствия от глобалната икономическа криза, а след предстоящите евродепутатски и парламентарни избори. По-точно от момента, в който ще се наложи конфигуриране на следващото управление на страната, процес, който отсега се очертава нещо като "Мисия невъзможна". А кризата, по стар национален обичай, ще си премине с поредното непомерно стягане на коланите и обичайните политикански лозунги от типа на "Долу международното положение!" и "Да живей производството!". Или казано другояче - ще премине като радост в мъка, мъка в радостта.

   

0 коментарa

Виж още