Разследващите институции - без достъп до информационната система на НАП

Разследващите институции - без достъп до информационната система на НАП

Полиция, Cледствие, Районна и Окръжна прокуратура, Районен и Окръжен съд нямат достъп до информационната система на Националната агенция по приходи (НАП). Това установи вчера журналистическото проучване на "Старозагорски новини". В ерата на информационните технологии в Стара Загора, а и в цяла България, всички разследвания за данъчни измами, т.е. за милиардите, източени по ДДС (аферата, от която в момента пламти държавата ни), минават през една безумно и ненужно сложна кореспонденция, точеща се с месеци за получаването на актуална информация за даден разследван субект. А когато това вече стане възможно, се оказва, че той вече се е освободил от фирмените си тегоби. За юристите това не е новост. За всички останали обаче честни данъкоплатци това си е буквално скандална новина. Журналистическото проучване на "Старозагорски новини" беше провокирано от реплика на председателя на Районен съд - Стара Загора, Росен Чиликов, че данъчните дела били от най-трудните. И от твърдението му, че магистратите от Районния съд нямат достъп до информационната система на НАП (в отговор на въпрос на "Старозагорски новини"). Този анахроничен за 21-ви век факт провокира и последващото ни журналистическо питане: От Икономическа полиция вчера заявиха пред медията ни, че за да получат достъп до "данъчните тайни" за разследване на даден престъпен субект (примерно източил републиканския бюджет с милиони), първо искат разрешение за достъп до данъчните тайни чрез наблюдаващия делото прокурор до съответния съд. И след като такова разрешение бъде дадено, се отправят питания към съответната ТД на НАП. На въпроса ни, на какво се разчита, дали съответният данъчен директор ще подаде достоверна информация, от полицията ни отговориха риторично: "На съвестта му като държавен служител". Директорът на Окръжна следствена служба в Стара Загора Иван Терзиев беше още по лаконичен: "Според едни от последните поправки в НПК (от декември 2007 г.), следствието въобще е отрязано да се занимава с данъчни престъпления. Оттогава неговият приоритет са: довършването на стари дела, разследване на служители от МВР и ДАНС и на МС." Най-отчайваща беше информацията, която получихме от прокуратурата. Както Районната, така и Окръжната прокуратура също няма достъп до информационната система на НАП. За да получат необходимата информация по състава на определено обвинение, те трябва да направят аргументирано искане пред съответния окръжен съд (където се води регистрирана дадена фирма), а след като съдът им разреши, да искат от съответните ТД на НАП информация от съкровените данъчни тайни. Обвинителят по делото за най-големия в Старозагорска област ДДС-аферист - Вихър Марков, който е източил милиони ДДС от републиканския бюджет и е свързан с 62 регистрирани фирми - от Видин до Горна Оряховица и от Добрич до Стара Загора, вчера сподели пред медията ни, че за всяка една от фирмите по линия на "разсекретена данъчна тайна" е трябвало да иска разрешение от съответния по местонахождение съд. А след това да чака "актуална" информация от ТД на НАП по места. Според прокурора, в най-добрия случай това се е случвало в рамките на 1 месец. Но пък останалата информация се точила чрез напомнящи писма 3-4 месеца, а най-трудни и дълги били разрешителните, издавани от София. Местни магистрати вчера споделиха мнение, че според регламентираните в ДОПК разпоредби, Националната агенция по приходите е била държава в държавата, а съставът на законодателния акт е имал за цел да прикрие участието на белите якички в изпомпването на милиардите от републиканския бюджет. И вина за всичко носят законотворците, чийто управляващо мнозинство е от тройната коалиция. В това число с приетата от тях поправка в НПК - през декември 2007 г., по силата на която следствието беше лишено от правомощие да разследва данъчни измами. Б.Р. Според информацията, публикувана през последните дни в електронните издания, за информационната система на НАП са похарчени над 30 милиона долара, но тя е напълно несъвместима с българските условия и законодателство. Софтуерът е на южноафриканския клон на френската фирма "Бул" и освен в България, с него се е работило в Ботсвана, Зимбабве и Саудитска Арабия. Освен че са похарчени маса пари за софтуера, служители на НАП многократно са командировани в Ботсвана за обмяна на опит и обучения. От НОИ са изпращани редовно писма до НАП с настояването системата да бъде адаптирана, тъй като е имало разминаване в подаваните данни за осигурени лица и фирми. Разследващите са се натъкнали на стотици хиляди грешки в данните. Смята се, че броят им е между 500 хиляди и един милион.

   

0 коментарa

Виж още