Сделката на правителството с ВСС и последствията от нея

Сделката на правителството с ВСС и последствията от нея

С избора на Георги Колев за председател на Върховния административен съд правителството и управляващото мнозинство нанесоха сериозен удар на шансовете си да проведат успешна съдебна реформа. Разбира се, формалното извинение е, че това е избор на Висшия съдебeн съвет (ВСС), не на правителството. Малкото неудобство с това обяснение е, че освен някой наивен западен експерт никой друг няма да му повярва. Начинът, по който беше направен изборът, прекалено много напомня предходни избори и оставя малко съмнение, че е използван наръчникът на последните три правителства за задкулисно управление на съдебната система. Изборът е най-малкото странен - от гледна точка на професионалните изисквания за поста. Георги Колев няма и един ден професионална практика в областта на административното право, няма практика и в гражданското право, което все пак има допирни точки с административното правораздаване.Управленският му опит като председател на Софийския градски съд също не е особено голям и в никакъв случай не е достатъчен, за да обясни назначението. Няма академични публикации или принос към развитието на правото, нито професионална репутация, която да го отличава като положителен пример за етично поведение. При всичките тези "няма" с какво тогава да обясним този шеметен професионален скок от градски съд до една от двете най-високи позиции в управлението на съдебната система? При това без нито една алтернативна кандидатура, като че ли внезапно административните съдии и юристи от академичната общност в страната бяха колективно покосени от някаква професионална чума. Отговорът съвсем очевидно е – в близките отношения с правителството. И доколкото може да се съди по публикациите в медиите, конкретно с ръководството на МВР. Какво означава този избор за заявената от правителството програма за реформа на съдебната система и шансовете му да я проведе успешно? Отговорът е - намалява ги сериозно. Малко пояснение за тези, за които работата на съдебната система не е всекидневие. Един от централните проблеми на системата е липсата на ефективно прилагани професионални критерии за назначаване и професионално израстване. Системата в момента не мотивира работещите в нея към повишаване на техния професионализъм. Съвестното и професионално изпълнение на задълженията и етично поведение по-общо не се оценяват и възнаграждават. Именно тази липса на оценка и съответно поощряване на доброто професионално и етично поведение, както и санкциониране на непрофесионалното и неетично поведение позволиха избуяването на "брокерите" при назначенията. Красьо им стана символ, макар и далеч да не е най-ефективният играч. Голямата битка за съдебната реформа е въвеждането и реалното прилагане именно на критерии за оценка на професионалната дейност и етично поведение. Досега Висшият съдебен съвет съзнателно блокираше процеса, защото това би намалило неговата власт да продава, и в прекия и в преносния смисъл, назначения. Плахите законодателни опити да бъде въведено оценяване на работещите в системата биваха напълно обезсмисляни чрез даването на еднакви, високи оценки на всички. В тази среда назначението на новия председател на ВАС изпраща едно мощно послание към всеки съдия, работещ в системата, че: Няма да има промяна в правилата на играта. Те си остават същите. Професионалните ви качества нямат никакво значение. Единственото, което има значение, са политическите ви връзки. Няма никакъв смисъл да инвестирате време в четене на книги и съдебна практика.Има смисъл да инвестирате в ловни дружинки и масонски ложи. Това назначение е втората принципна грешка на това правителство в управлението на вътрешния ред и правосъдието. И ако за първата може да се намери оправдание, за тази е наистина трудно. При идването си на власт правителството беше изправено пред труден избор. Изключително завишени (нереалистични) публични очаквания за бързо възстановяване на законност и справедливост. В същото време инструментите за осъществяване по-ефективна политика за събиране на доказателства и подготвяне на наказателни обвинения не бяха налице - не особено квалифицирана, деморализирана и проядена от корупция полиция и на практика неуправляема прокуратура. Необходимостта от реформа на тези две институции е повече от очевидна. Каква да е посоката на реформата също е очевидно. И двете институции харчат значително повече пари като процент от брутния продукт на страната в сравнение със западноевропейските държави. Броят на служителите в тях е също значително по-голям от средноевропейския. Броят на полицейските служители в България е два пъти по-голям от средното в Европа. Това, което трябва да се направи, е този брой да се съкрати и да се увеличи техническата им обезпеченост, подготовка и заплащане (по отношение на полицаите и особено на разследващите полицаи). Проблемът с тази реформа е, че тя няма как да даде бързи резултати както налагат политическите реалности. Необходими са поне две-три години, а междувременно съкращенията неизбежно ще предизвикват политически сътресения. Съкращаването на голям брой полицаи изисква и финансови ресурси най-вече за тяхната преквалификация, ако правителството не иска директно да подсили организираната престъпност с техните опит и знания. В ситуация на икономическа криза правителството обективно нямаше сериозни ресурси за провеждане на такава политика. Друг е въпросът, че не даде никакви сигнали, че разбира проблема и че се опитва да постигне някакъв баланс във финансовите рамки, в които е поставено. Не беше произнесена и дума за реформа на прокуратурата. Вместо това правителството заложи на стратегия на максимално мобилизиране на наличния разследващ ресурс и реализиране на успешни разследвания и обвинения. Очевидният плюс на този подход е бързата политическа възвращаемост на инвестицията. Проблемът е, че наличният разследващ ресурс не е много голям. Ограниченията от липса на опит както на полицията, така и на прокуратурата, изтичането на информация и прекомерният политически натиск за бързи резултати се отразяват негативно на качеството. В резултат дойде безпрецедентният сблъсък на правителството със съда,който трябваше да бъде превърнат в общественото съзнание в главния виновник за неуспехите. На фона на тази не много оптимистична картина дойде и изборът на новия председател на ВАС с всичките му негативни последици за реформата на системата. Правителството вече е в тежка конфронтация с реалния си съюзник - организацията на съдиите. Тези, които реално искат въвеждането на ефективни правила за професионална и етична оценка. С последното назначение правителството се съюзи с истинския проблем в съдебната система - ВСС. Сделката с него по назначаването на председателя на на ВАС отне на правителството моралния авторитет и възможността публично да критикува съдебния съвет, а с това и възможността да го накара да провежда реформаторска управленска политика. Това назначение окончателно подкопава и позицията на правителството по създаването на специализирания наказателен съд - една изначално спорна идея, чиято минимална убедителност се крепеше на увереността в добрите намерения на управляващите. Сделката с ВСС даде силни аргументи на циниците, които от самото начало твърдяха, че целта на този съд е да избере удобни за правителството съдии, които да постановяват "правилните" решения. * Авторът е адвокат, програмен директор в Центъра за либерални стратегии

   

0 коментарa

Виж още