След срещата Първанов - Борисов: Вето на Законите за отбраната и за събранията, митингите и манифестациите

След срещата Първанов - Борисов: Вето на Законите за отбраната и за събранията, митингите и манифестациите

Президентът Георги Първанов проведе среща с министър-председателя Бойко Борисов, на която бяха обсъдени намеренията на държавния глава да наложи вето на някои разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и от Закона за събранията, митингите и манифестациите. В обсъждането на втория закон се включиха и лидерите на КНСБ и КТ “Подкрепа” проф. д-р Желязко Христов и д-р Константин Тренчев, съобщиха от прессекретариата на държавния глава. Президентът и министър-председателят постигнаха съгласие за необходимостта от усъвършенстване на правната уредба на отбраната и нейното важно значение за укрепване на националната сигурност. Те изразиха общо виждане за усъвършенстване на Закона за отбраната и въоръжените сили при повторното му разглеждане в Народното събрание. В своите мотиви държавният глава изразява подкрепа за редица правилни и обосновани решения на Народното събрание. Сред тях са: усъвършенстване на правната уредба относно недопускането на конфликт на интереси, възстановяването на сухопътните войски, военновъздушните сили и военноморския флот. Той оценява положително договорното начало, което се въвежда за военнослужещите, и опита за оптимизиране на интегрирания модел на ръководство на отбраната. Наред с посочените достойнства законът съдържа и някои законодателни решения, които президентът не споделя. На първо място става дума за изменението на законовата уредба с § 28, което фактически води до отмяната на чл. 82, ал.2 от действащия ЗОВСРБ. По същество става дума за това, че вече не е налице изрична разпоредба, която да предвижда подчиненост на началника на отбраната на Президента на Републиката при осъществяване на правомощията му на върховен главнокомандващ Въоръжените сили. Практически чрез това законодателно решение не се посочва субординацията и йерархическата зависимост на началника на отбраната спрямо държавния глава, когато той взема решения в областта на националната сигурност. Това би могло да възпрепятства своевременното и ефективното управление на армията, особено при кризи и при възникване на необходимост от привеждането на страната от мирно към военно или друго извънредно положение. При прилагането на сега действащия закон въпреки разпоредбите, гарантиращи социална осигуреност на военнослужещите, се породиха съмнения за порочни практики и за заобикаляне на законодателната уредба. Президентът смята, че трябва да продължат усилията за постигането в бъдеще на по-добър социален статус на военнослужещите, като елемент от мотивацията за професионалната им дейност. Поради това според президента са неприемливи някои разпоредби от новата правна уредба, които засягат социалната осигуреност на военнослужещите. Държавният глава оспорва предвиденото в закона изискване, с което се предвижда обезщетенията на военнослужещите да се изплащат при условия и ред, определени само с акт на министъра на отбрана. Безспорно е, че условията и сроковете трябва да са уредени в закона, за да се гарантират правната сигурност и законните интереси на военнослужещите. Държавният глава смята, че в условията на криза се очаква военнослужещите, които напускат армията, да имат по-тежки проблеми при интегриране в обществото. Това налага да се обезпечава своевременното получаване на средствата за обезщетение, което създава условия за тяхната адаптация и трудова реализация. Президентът не приема отпадането на възможността военнослужещите да придобиват едно жилище от жилищния фонд на Министерството на отбраната през целия срок на службата при ясно определени условия. Не може да се мотивира постъпването и оставането на военна служба, да се разчита на нормалното попълнение на армията и изпълнението на нейните задачи, без да е гарантиран минимално социалният статус на военнослужещите, които продължително са работили в армията. Съществуват сериозни опасения, че отмяната на сега действащия чл. 304 ЗОВСРБ и липсата на конкретна заместваща нормативна уредба ще демотивират сериозно сегашните военнослужещи и бъдещите попълнения на армията. Държавният глава изразява надежда, че посочените от него проблеми ще бъдат преодолени при новото обсъждане в Народното събрание, тъй като въоръжените сили са един от основните гаранти на нашата национална сигурност и държавата трябва да полага необходимите грижи за тях, дори и в условията на икономическа криза. Връщането на Закона за изменение на Закона за събранията, митингите и манифестациите се налага поради засиления обществен интерес и нарасналата обществена активност по отношение на предвидените изменения. Президентът смята, че в Закона за изменение на Закона за събранията, митингите и манифестациите трябва да бъдат посочени конкретни пространствени параметри, които да определят минимални по размер обозначени зони, в които не се допускат публични мероприятия. Наличието на законова уредба няма да създава възможност тези параметри да бъдат произволно определяни с оглед конюнктурата. При бъдещото си усъвършенстване законът трябва да гарантира баланс между приоритетите за осигуряване на нормалната работа на висшите институции и възможността за изява на гражданското общество. Президентът Георги Първанов, министър-председателят Бойко Борисов и лидерите на КНСБ и КТ "Подкрепа" - проф. Желязко Христов и д-р Константин Тренчев обсъдиха заедно въпроси, свързани със Закона за изменение на Закона за събранията, митингите и манифестациите. Двамата синдикални лидери настояха за връщане за ново разглеждане на ЗИ на ЗСММ, тъй като смятат, че с него не се създават добри условия за гражданска активност пред компетентните институции при недобро управление. В резултат на проведеното обсъждане, президентът Георги Първанов, министър-председателят Бойко Борисов и лидерите на КНСБ и КТ "Подкрепа" - проф. Желязко Христов и д-р Константин Тренчев изразиха мнението, че възможни параметри на зоната за сигурност са съответно не по-малко от 5 м и не повече от 20 м, и срокът за уведомяване е не по-малко от 48 часа.

   

0 коментарa

Виж още