Софийски градски съд ще заседава по делото срещу „Наглите”

Софийски градски съд ще заседава по делото срещу „Наглите”

Състав на Софийски градски съд ще заседава по делото срещу групата на „Наглите”. Подсъдими по делото са Ивайло Евтимов, Прокопий Прокопиев, Даниел Димитров, Любомир Димитров, Радослав Лебешковски, Павел Петков и Митко Лебешковски, Кирил Кирилов и Цветозар Славчев. Ивайло Евтимов и Прокопий Прокопиев. Те са обвинени в това, че са образували и ръководили организирана престъпна група, създадена, за да извършва отвличания на лица. Всички от групата са обвинени и за извършени 11 отвличания и един опит, съответно на Мехмед Чакър, Михаил Краус, Джорджио Марков, Венислав Величков, Ангел Аврамов, Камелия Аврамова, Георги Георгиев, Васил Маникатов, Киро Киров, Борислав Атанасов, Румен Гунински и Борислав Динев (опит). Началото на заседанието е от 9.30 часа. На 29 ноември 2010 г. съдът не дава ход на делото. Причина за решението е отсъствието на защитника на един от подсъдимите – Ивайло Евтимов, както и това, че подсъдимият Прокопий Прокопиев не се беше запознал с обвинителния акт. На 22 декември 2010 г. СГС дава ход на делото. Жертвите на групата предявиха граждански искове за нанесени имуществени и неимуществени вреди. Съдът не уважи исковете за имуществени вреди, тъй като ги предявяват самите пострадали, а откупите са плащани от техните близки. Понеже не са повдигнати обвинения за изнудване, няма как близките да се конституират като страна по делото. За да получат парите от подкупите, близките на жертвите ще трябва а заведат гражданско дело. Искането за неимуществени вреди, което съдът уважи, е на стойност над 3 млн. лв. Защитата поиска да се върне делото на Прокуратурата заради неясноти. Съдът не уважи това искане. От обвинителния акт става ясно, че Ивайло Ефтимов и Прокопи Прокопиев са обвинение в организиране на престъпна група с цел отвличания. Според обвинението групата е извършила 12 отвличания и един неуспешен опит за отвличане. Според прокурорите групата е похищавала жертвите с незаконно притежавано оръжие, като са ги карали да легнат на земята с думите: „Полиция. Лягай на земята”. На заседанието бе разпитана една от жертвите – Джорджио Марков. На 7 януари 2011 г. показания по делото дават три от жертвите – Илиян Цанев, Михаил Краус и Румен Гунински. Съдът назначи съдебно-медицинска експертиза, която трябва да установи дали има нарушение в двигателната и хващателната функция на лявата ръка на подсъдимия Павел Петков и ако има – какви. Искането бе направено от защитата във връзка с показанията на Илиян Цанев, който заяви пред съда, че единия от похитителите му е махнал контактните лещи с една ръка, докато му е светил в очите с фенер. Подсъдимите внесоха молба да не бъдат снимани в с дебната зала. На 17 януари 2011 г. делото е отложено поради отсъствието на адвокат Илиян Василев, защитник на подсъдимия Павел Петков. На 21 януари 2011 г. показания дадоха Денислав Величков, Ангел и Камелия Бончеви. На 11 февруари 2011 г. показания дадоха жертвите Георги Георгиев, Борислав Атанасов и Киро Киров, както и Борислав Динев, когото са се опитали да отвлекат безуспешно. Подсъдимият Радослав Лебешковски поиска промяна на мярката му за неотклонение „задържане под стража” в по-лека, но съдията по делото остави без уважение това искане. На 25 февруари 2011 г. Съдът прие съдебномедицинска експертиза за състоянието на Павел Петков. Според нея не е възможно с лявата ръка Петков да извърши активно действие в окото на друг човек, както и не може да държи фенер. Експертизата е изготвена на база решение на ТЕЛК, както и на преглед направен от вещото лице в затвора. Експертът Емилия Кирова обясни пред съда, че лицата с такава травма обаче могат да притискат предмети с лакътната или раменната става. Съдът прие и резултат от лабораторно изследване, извършено в софийския затвор и изда ено от Националния център по заразни и паразитни болести във връзка с заболявания на Павел Петков. Вещото лице поясни, че се касае за извършени кръвни проби за болести – ХИВ и Сифилис, които са отрицателни, но положителен резултат е дала пробата за Хепатит С. Експертът посочи, че са необходими нови изследвания, тъй като няма доказателства подсъдимия да боледува в момента, защото, ако е така, той трябва незабавно да е изолиран в инфекциозна болница. В своите показания Васил Маникатов разказа, че е бил отвлечен докато е излежавал присъда в затвора в Казичене. Той излежавал присъдата си при лек режим, като му е било позволено да работи извън сградата на затвора. Маникатов бил отвлечен, докато изчаквал жена си и дъщеря си в колата пред дома. Първоначално похитителите поискали 1 млн. евро откуп, но в последствие намалили сумата на половина. Маникатов им обяснил, че близките му не могат да намерят такава сума. Похитителите го заплашили, че ще му отрежат пръст на ръката, но Маникатов заявил, че може да се свърже с негов приятел, който бил близък до Братя Галеви, които можели да съдействат с намирането на сумата. Свидетелят разказа, че на другия ден от радио в стаята, където бил държан, чул, че братя Галеви са арестувани и "изпаднал в шок", защото нямало откъде да събере парите. Близките му са платили 241 000 евро откуп и похитителите се съгласили. Маникатов заяви, че от затвора познавал Павел Петков от подсъдимите, а негов приятел – Ивайло Кирилов му разказал, че „Йожко” го разпитвал за информация за Маникатов – дали разполага с п ри. Кирилов разказал, че Прокопи Прокопиев бил правил изолация на сградата, където двамата с Кирилов ходели на фитнес. Васил Маникатов спомена в показанията си пред съда имената на Братя Галеви, Златомир Иванов – Баретата, както и приближени на служители от ДАНС. След като бил освободен от похитителите си, срещу него било заведено досъдебно производство за бягство от затвора. По тази причина Маникатов прекарал около седмица в ареста на Националната следствена служба. Там един ден се срещнал с Вальо Каратиста, който започнал да го разп тва за негови близки от Централния софийски затвор. Каратиста споменал на Маникатов, че е разговарял със Златомир Иванов – Баретата за неговото отвличане и Баретата споменал, че според него зад похищението стои групата на Майора от ДАНС. От показанията на Маникатов става ясно, че Вальо Каратиска му казал, че зад отвличането му стоят хората на Алексей Петров, а физически извършител бил Майора - Тони Хамстера. Показания даде и Мехмед Чакър. На 21 март 2011 г. показания дадоха близките на жертвите - Катрин Маркова, Пламен Марков, Красимир и Добринка Цаневи, Илия Андонов, Левент Чакър, Вилхелм и Антон Краус. На 23 март 2011 г. показания даде бизнесменът Гриша Ганчев, близък до Ангел Бончев. В съдебната зала Гриша Ганчев влезе в спор със съдебния състав и адвокати по делото. Накратко собственикът на „Литекс” разказа, че в нощта на отвличането Камелия Бончева му се обадила и споделила, че съпругът й е изчезнал. „Наглите” започнали преговори с него като му изпратили СИМ-карта и телефон. Ганчев посочи, че е получил пакет с отрязания пръст на Ангел Бончев. След като получил отрязания пръст на Бончев, Гриша Ганчев казал, че не иска да преговаря повече с похитителите, тъй като „това вече минава границите” и посъветвал Камелия да се обърне към служителите на БОП за съдействие. Първоначално похитителите поискали от Ганчев 10 млн. евро. Той дал пари на два пъти – първо платил 400 хил. евро, а след това – около 250 хил. евро. Заради пестеливия изказ на Гриша Ганчев, съдия Виолета Магдалинчева помоли свидетеля да бъде по-обстоятелствен в обясненията си, на което собственика на „Литекс” запита: „Г-жо председател, вие не сте ли чели материалите по делото?”. Заради няколко подобни изказвания, пр едседателят на съдебния състав предупреди свидетеля, че ще му наложи глоба в максимален размер от 500 лв. На въпрос на един от адвокатите дали е дал парите на семейство Бончеви в заем или безвъзмездно, Ганчев отговори: „Ти майтап ли си правиш с мен бе?”, а след повторна забележка от съда, той посочи: „Да предположим, че е спонсорство”. По искане на адвоката Илиян Василев, съдът одобри подзащитния му - Павел Петков да бъде настанен в гастроентерологична клиника към ВМА, за да му се направят изследвания. Подсъдимият е дал съгласие да му бъде аправена биопсия. В предишно заседание стана ясно, че изследвания на Петков са дали положителна проба за хепатит, но не може да се каже кога точно е бил болен. На 15 април 2011 г. показания даде Румен Гунински, баща на студента Румен Гунински. Бащата разказа за отвличането на сина си. Парите за откуп на Гунински – младши са били в размер на 354 000 евро и са били описани, по предложение на ГДБОП. В парите не е имало проследяващо устройство и са били в прозрачен плик по настояване на Гунински. Съдът изслушва свидетелите Антоанета Атанасова и Иван Илиев – охранител във фитнес. Показания по делото даде и Вера Маникатова, дъщеря на отвлечения Васил Маникатов. Съдия Виолета Магдалинчева прочете в съдебната зала и показанията по делото на свидетелката Валентина Козарева, поради нейното отсъствие. Показанията касаят обстоятелствата, при които свидетелката е видяла как маскирани лица излизат от тъмен бус пред фитнес център „The Gym” в столичния квартал "Стрелбище", където Козарева е работела. На 18 април 2011 г. заседанието бе прекъснато за около час, тъй като един от подсъдимите – Радослав Лебешковски вдигна кръвно. За разпит се явиха повече от 15 свидетели. Това са предимно случайни граждани, станали свидетели на някои от отвличанията. Съдът заличи четирима свидетели, които не се явиха днес да дадат показания. Адвокат Илиян Василев, защитник на подсъдимия Павел Петков, поиска съдът да разреши подзащитния му да бъде настанен в специализирана клиника, където да му бъдат извършени експертни изследвания. Адвокат Василев обясни, че Петков не иска да се лекува в МВР болница, тъй като там можело да проявят специално отношение към него. Подсъдимият държал да бъде изследван в което и да е лечебно заведение, стига то да не е под разпореждането на вътрешния министър Цветан Цветанов. Диагнозата на Петков обуславяла той да бъде настанен в специализирана гастроентерологична клиника. Съдът обаче не уважи това искане, като отбеляза, че на Петков е наложена мярка „задържане под стража” и той трябва да търпи тези процесуални лишения. Председателят на съдебния състав съдия В олета Магдалинчева посочи, че няма основание да се подлага под съмнение компетентността на лекарите от МВР болница. Защитата на подсъдимия Радослав Лебешковски, на когото му прилоша днес, поиска мярката му за неотклонение да бъде изменена в по-лека. Съдът обаче остави Лебешковски с най-тежката мярка „задържане под стража”. На 13 май 2011 г. показания дава свидетелят Мартин Воденичаров. Той обясни как пред очите му са отвлекли Илиян Цанев. Подсъдимият Даниел Димитров-Релето поиска по-лека мярка, но магистратите не уважиха това искане. От Прокуратурата поискаха двама свидетели – Валентин Михайлов-Ихтиманския и Найден Недев да бъдат разпитани в чужбина чрез видеоконферентна връзка. Недев и Михайлов са били включени в програмата за защита на свидетелите. В момента двамата са с променена самоличност и са изведени в европейска държава, която се пази в тайна. Веро ятно разпитът ще бъде осъществен в Словения или Словакия. Очаква се съдът да произнесе по искането за задграничния разпит на едно от следващите съдебни заседания. На 27 май 2011 г. показания дадоха собственици на „къщи на ужасите”. Симеон Лазаров, който преди две години си е купил къща в село Бърдо, близо до Елин Пелин. Той разказа, че през лятото на 2008 г. непознати хора са го спрели на пътя в селото, за да го питат къде да намерят магазинерката. Непознатите мъже обяснили, че се интересуват как да прехвърлят партидите на сметката за тока, тъй като били купили имот. Лазаров се качил в джипа им и ги отвел до магазина. Той описа шофьора на джипа като слаб и висок бял мъж. Свидетелят е посочил при разпита си в до съдебното производство, че преди време е разхождал кучето си от порода акита ину в столичния квартал „Дружба”, когато една вечер от автомобил непознат мъж го попитал каква порода е кучето. Според показанията на Лазаров от досъдебната фаза същият мъж го спрял и в селото и го попитал отново за породата на кучето, което било пред къщата. Това досетило свидетеля, че те вече са се виждали и той припомнил на непознатия за срещата им в ж.к. „Дружба”. Мъжът пък казал, че е от село Лозен. Днес обаче Симеон Лазаров отрече да ма връзка между двата сл учая. Той уточни, че е участвал в разпознаване, но не е успял да потвърди нечия самоличност. На Лазаров бяха предявени протокола от разпита му в хода на разследването, както и протокола от разпознаването. Той потвърди, че подписът в документите е негов. В показанията си от досъдебната фаза свидетелят описва непознатия като мъж на около 40 години, 170 см висок, с къса побеляла коса, нормално телосложение и здрава мускулатура. На 13 юни 2011 г. показания даде Милена Миланова, собственичка на къщата в Бистрица, в която се твърди, че е бил държан отвлечен Ангел Бончев. Свидетелката посочи, че е дала имота под наем на лице, което се представя за Радослав Петков. Подсъдимият- Радослав Лебешковски обясни, че той е бил наемател на имота и че това е презимето му. Според свидетелката Лебешковски бил в къщата със своята приятелка Снежана. Според Снежана къщата била наета от нея и Радослав за друг подсъдим по делото – Павел Петков. Миланова разказа, че похитеният Ангел Бончев е бил воден в къщата й на следствен експеримент, след като вече е бил отвлечен, като той е потвърдил, че това е къщата, в която е държан. На 11 юли 2011 г. съдът разпита свидетелят Валентин Михайлов – Ихтиманския, който е защитен свидетел, но даде показания по реда на анонимен свидетел. На 12 юли 2011 г. бяха задавани допълнителни въпроси към свидетеля Валентин Михайлов – Ихтиманския. „Наглите” са искали да направят един-два големи удара, а не да извършат поредица от отвличания. Това стана ясно от показанията на защитения свидетел. Свидетелят признава в своите показания, че е участвал в отвличанията и е бил задържан. Той се е явил в кабинета на Бойко Найденов във Върховната касационна прокуратура, като от държавното обвинение са му обещали да му осигурят защита по това дело като свидетел. Михайлов разказва, че от групата планирали да отвлекат един-двама и да вземат сериозни суми, а не да направят поредица от 5-10 отвличания. Свидетелят признава, че „крадците” от групата не са се ползвали с голямо доверие сред останалите членове на бандата. Те не трябвало да знаят къде се намират „къщите на ужасите”, където били държали отвлечените и не били допускани до тях. Така например Даниел Димитров – Релето бил оставян на километър от къщата, за не знае къде се намира тя. Т.нар. крадци отговаряли само а това как ще се дава откупът. Ихтиманския обяснява, че Ивайло Евт мов – Йожи е взимал половината от парите от откупите. „Деляхме между нас тримата – мен, Поли (Прокопи Прокопиев) и Йожо”, посочва свидетелят. Той уточнява, че понякога парите, плащани от близките за откупите, са се взимали на следващия ден, след почистване на къщата. Валентин Михайлов разказва, че Прокопи Прокопиев е нарисувал с боя надписа „Полиция” на фланелките, с които някои от групата похищавали жертвите си. Тениските били само 2-3 на брой. Защитеният свидетел отбелязва, че стаите в „къщите на ужасите” са били привеждани в предишн то състояние, както преди да бъдат ползвани, а в някои случаи имало и нововъведения. Така например били отрязани винтове на пода на една стая, а за настилка бил положен ламиниран паркет. Похитителите заедно заличавали следите, като в един от случаите мястото на прозорец било замазано с тухли. „Наглите” използвали при отвличанията сила, използвали оръжие, заплаха и елементи на изненада. За да купят къща във Вакарел, където да държат жертвите си, шестима от групата са събрали по 2000 лв., които дали на Йожо. Ихтиманския признава, че не е имало поръчки за отвличанията, а членовете на групата са се събирали, разговаряли са и са взимали общо решение кого да похитят. „При всички отвличания отвлеченият се качваше отзад в колата – при мен и Поли”, добави още Валентин Михайлов. Той допълни, че следял информацията в медиите за „Наглите”, но не го интересувало написаното, а това – за коя дата е отложен процесът. На 19 септември 2011 г. прилошаване на подсъдимия Даниел Димитров –Релето стана причина за забавяне на днешното заседание. В съда бе повикана линейка. След извършения преглед от Спешна медицина са установили, че Релето може да участва в процеса. Пред градските съдии той обясни, че му е лошо, боли го главата, вие му се свят и му се повръща. В затвора нямали нужните лекарства, които да му дадат, а го лекували с валериан и диазепам. Адвокатите му поискаха отлагане на делото. Магистратите обаче прецениха, че няма процесуални пречки за даване ход н днешното заседание. Адвокат Илиян Василев, защитник на подсъдимия Павел Петков, поиска назначаване на съдебно-медицинска експертиза, тъй като на клиента му не се прилагало адекватно лечение. Според медицинска справка – Петков е бил диспансеризиран и му е била приложена чернодробна диета. Адвокат Василев посочи, че това не било вярно, и че нито едно хранене не било съобразено със заболяването му. Показания пред съда даде Илия Георгиев, който бе доведен от затвора във Враца. Той обясни, че се познава с подсъдимия Кирил Кирилов – Шкафа, к акто и с Багрян Димитров, който свидетелства срещу „Наглите”, тъй като заедно са изтърпявали лишаване от свобода. Георгиев отбеляза, че Шкафа работел като перач, както и че никога не го е виждал да контактува с Димитров. От затвора във Враца не бе доведен да свидетелства Пламен Мирчевски. На 30 септември 2011 г. бяха изслушани експертизи по делото. Пред съда отново бе разпитан свидетелят Иван Велев, собственик на къща в село Петровене, където се предполага, че е държан отвлеченият Румен Гунински. Според защитата, на следствения експеримент, проведен в къщата през юли месец, е присъствал прокурорът по делото Бисер Кирилов, без да има такова право. Това наложи Велев повторно да бъде разпитван. Той обаче не потвърди дали обвинителят е бил там. Каза само, че в телефонен разговор някой се е представил за него. Подсъдимите негодуваха, че прокурор Кирилов отсъстваше от съдебната зала точно когато свидетелят даваше показания. Според тях това е с цел да не бъде разпознат от собственика на „къщата на ужасите”. Ако това са случи, адвокатите са категорични, че ще искат отвод на прокурора. На днешното заседание бе представена информация от полицията в Луковит, че на 15 юли 2011 г. къщата, която е с полицейска охрана, е била посещавана от притежателя й – Иван Велев, както и от още четирима души. Имената им обаче не се посочват. Съдът изиска справка от мобилен оператор за повикванията от номера, от който е проведен разговорът с Велев. На заседанието на 31 октомври 2011 година прокурор Бисер Кирилов подаде молба за самоотвод по делото. Причината за това е – направеният оглед в къщата на ужасите, който надхвърлял правомощията му. Съдът уважи молбата му. Адвокатите на подсъдимите поискаха отвод и на прокурор Антоанета Близнакова поради факта, че тя е била наясно с процесуалните нарушения, но съдът прецени, че искането не е основателно, защото тя не е надвишила правата си с никакви действия. Съдът прие ДНК експертиза за отпечатъци върху сим карта и телефон „Нокиа”, изготве на от вещото лице Иван Иванов. Трябваше да бъдат разпитани свидетелите Румен Гунински, баща и син, както и Йордан Монев, собственик на „къщата на ужасите”. Тъй като обаче те са призовани като свидетели във връзка с доказателства, които са снети чрез процесуални нарушения, тримата свидетели не бяха разпитани. На днешното заседание един от подсъдимите заяви, че се противопоставя на искане на прокуратурата за повторно снемане на ДНК проби, защото се страхува от манипулации. На делото на 21 ноември 2011 година Две експертизи бяха разгледани на делото. Първата експертиза е съдебномедицинска, засягаща потърпевшите Ангел Бончев и Махаил Краус. В заключението на експертизата се обяснява, че поради ампутацията на четвъртия и петия пръст на Ангел Бончев, и пети пръст на Михаил Краус, са нарушени завинаги двигателните и хващателните функции на ръцете им. Според експертите това пречи на ежедневното им самообслужване и на силата на захвата. Съдебният състав прие заключението на експертизата. Втората експертиза е ДНК – експертиза, свързана с биологичен материал на ДНК профил върху СИМ-карта и телефон. Според заключението на експертизата доказателственият клетъчен материал съвпада с този на подсъдимия Любомир Димитров. Адвокат Илиян Василев възрази срещу приемането на експертизата, защото профилът на Любомир Димитров не е бил зададен в задачата на вещите лица. Въпреки това, съдът прие заключението на втората експертиза. От показанията на вещото лице обаче стана ясно, че от иззетия веществен биологичен материал, не е остан ало нищо и не може да се направи повторна експертиза, защото клетъчният материал е бил в малко количество. Адвокат Василев изрази недоверието си към вещото лице, тъй като работи в институт, който е ведомствен на МВР. На заседанието на 25 номври 2011 година специални разузнавателни средства бяха изслушани в съдебната зала .Не ни е било страх от полицията, не е стояло на дневен ред, че ще ни хванат, това казва в разпита, записан чрез СРС, Любомир Димитров, подсъдим по делото за отвличания на групата „Наглите”. Първият разговор беше - на разпита на подсъдимия Димитров със служители на ГДБОП. В него той обяснява подробности около осъществяването на отвличания. Сведения за жертвите се набирали от техни познати. Любомир Димитров разказа и с какви коли са отвл чани жертвите, къде са били крити, как са се разпределяли парите в групата, как точно са се случвали отвличанията. Станаха ясни и подробности около отвличането на Ангел Бончев. Чу се и че групата не е обмисляла варианти да убива жертвите. На заседанието на 15 декември 2011 година по делото срещу групата за отвличания „Наглите” бяха изслушани записи, направени със специални разузнавателни средства, от разпита на подсъдимия Любомир Димитров-Гребеца, както и на защитения свидетел Валентин Михайлов. В записите разследващите се опитват да ги убедят да дадат подробности около отвличанията. Любомир Димитров каза, че знае за грабежи на пари, извършвани от групата, но не може да ги докаже. „Ако изляза под домашен арест, ще мога да ви кажа много повече неща”, каза той на разследващ ите. Той искаше и да бъде защитен свидетел. По думите на разследващите, които се чуват от записа, става ясно, че според тях Валентин Михайлов е идеалният защитен свидетел, който може да помогне на себе си и на полицията, защото е участвал в престъпленията, но не напълно и знае всичко. Валентин Михайлов потвърждава, че знае за почти всички участници. „Вариантите са два – или влизаш в процеса като обвиняем, или като свидетел, ти избираш”, казват следователите от ГДБОП на Валентин Михайлов. На 23 януари 2012 г. трима познати на подсъдимия Радослав Лебешковси бяха разпитани. Първият от тях беше Георги Зумперов. Той е бил на къмпинг през лятото на 2008 г. със семейството на Лебешковси и децата му. По негови думи – познавали са се дълги години преди това. Той обясни, че подсъдимият Лебешковски е имал роднини в Италия или Испания. Приятелката му Людмила Илиева беше по-обстойна в обясненията си и разказа подробно кога точно семейството на Лебешковси е било на къмпинг с тях. По нейни думи – през цялото лято подсъдимият Лебешковски е ход ил за по 4 – 5 дни, а през август е останал за около 2 седмици. По думите и на двамата – семейството на Лебешковски е било доста сплотено. Свидетелката Илиева каза, че не е оставала с впечатленията Лебешковски да е отсъствал повече от нормалното от семейството си. Тя обясни, че се познават с тях от 15 – 16 години и доста често се виждат и ходят по рождени дни, главно на децата си. Другият разпитан свидетел беше Руси Матракчийски. Той познава също подсъдимия Лебешковски и обясни, че са били заедно на общи празненства. Той е бил и на въпросния рожден ден на Радослав Лебешковски, където са дошли две момчета, които са останали около половин час на друга маса. През цялото време подсъдимият Лебешковски е бил на тяхната маса и след тръгването им се е върнал на общата маса, където се е похвалил с някакви евра, които е получил от момчетата. Адвокатите по делото поискаха за следващото заседание да бъде изготвена техническа кспертиза на един от документите, подписан от поемното лице Анелия Игликина, защото там има поправки, които не е ясно дали са извършвани преди, или след нейния подпис.

   

0 коментарa

Виж още