Срещата на ЕС в Брюксел, коментари в световния печат

Срещата на ЕС в Брюксел, коментари в световния печат

Германският канцлер Ангела Меркел и други лидери в ЕС категорично отхвърлиха плана за подпомагане на страните от Източна Европа, като заявиха, че финансовите помощи за отделните страни трябва да се определят отделно за всяка една страна, пише канадският вестник „Глоуб ънд мейл”. Изявлението на Меркел дойде след като унгарският премиер Ференц Дюрчан предупреди, че глобалната финансова криза създава разделение в европейския блок. Подчертавайки, че кризата е засегнала най-силно източните страни-членки, Дюрчан призова Евросъюзът да отдели 241 милиона долара за възстановяване на платежоспособността и доверието в тези страни. „Не трябва да позволим нова „желязна завеса” да раздели Европа”, заяви Дюрчан. Европейските и източноазиатските лидери в неделя отхвърлиха протекционизма като мярка в подкрепа на националните интереси срещу глобалната финансова криза. Те също така се обявиха за координирана политика в тази насока, пише канадският вестник „Монреал газет”. Призивът за обединени действия на Европейския съюз бе изразен на срещата в Брюксел, която бе призована да изглади различията относно начините за борба с рецесията, и е насочен да отхвърли страховете, че отделни страни могат да предприемат стъпки, противоречащи на принципа на ЕС за общ пазар и солидарност между страните-членки. Предупреждавайки, че рецесията може да създаде нови разделения в Европа двадесет години след колапса на комунизма, унгарският премиер Ференц Дюрчан заяви: „Не трябва да позволим нова „желязна завеса” да раздели Европа на две части”. В същото време Асоциацията на източноазиатските нации на среща в Тайланд одобри финансови стимули, облекчения и мерки за стимулиране на местното търсене. Вчера източноевропейските държави изразиха апокалиптично предупреждение, че вълни от безработни ще се насочат на Запад, след като нова „желязна завеса” разделя Европа на бедни и богати. Двайсет години след падането на берлинската стена на западните лидери бе заявено, че пет милиона души могат да загубят работата си, ако не бъдат взети радикални мерки за подпомагане на новите страни в Европейския съюз, пише днес „Таймс”. Обаче, искането за помощ, изразено от Унгария, бе отхвърлено на срещата на 27-те европейски лидери, която се доминира от западните страни в ЕС. Унгария предупреди, че увеличаващото се разделение може да провокира социално недоволство и вълна от емиграция в Западна Европа поради безработицата, пише британският вестник „Дейли телеграф”. Унгарският премиер Ференц Дюрчан писка предоставяне на финансова помощ за Източна Европа, за да бъде предотвратено задълбочаване на кризата. Това той заяви на среща на девет страни от Централна и Източна Европа (Полша, Унгария, Чехия, Словакия, Латвия, Литва, Естония, България и Румъния), която се проведе преди голямото съвещание на всичките 27 страни-членки на ЕС. Дюрчан заяви: „Не трябва да позволим нова желязна завеса да раздели Европа на две части. Това е най-голямото предизвикателство за Европа през последните 20 години. В началото на 90-те ние обединихме Европа. Новото предизвикателство е дали можем да обединим Европа във финансово и икономическо отношение”. Обаче, канцлерът на Германия Ангела Меркел отхвърли молбата на Източна Европа за предоставяне на помощи като заяви: „В отделните източни държави се наблюдава различна ситуация и аз не препоръчвам да се дискутират такива огромни цифри”. Основна тема на срещата на ЕС в Брюксел бе тежкото икономическо положение, в което се намират много страни в съюза. По инициатива на Полша бе внесена в дневния ред програма за помощ на източноевропейските и балтийските държави. Обаче, експертите от самото начало поставяха под съмнение приемането на тази програма, тъй като у водещите индустриални страни в Евросъюза липсват както свободни финансови средства, така и политическа воля за спасяване на потъващите, пише днес „Российская газета”. На думи ръководството на Европейския съюз с готовност се съгласяваше с доводите на представителите на „нова Европа”. Но когато стана дума за изработването на единна програма за помощ, ръководителят на Еврокомисията Жозе Мануел Дурао Барозу се изказа против. Още преди началото на срещата стана ясно, че ръководството на ЕС е отхвърлило молбата на Латвия, Литва, Естония и България за незабавното им приемане в еврозоната. Според анонимни източници през последните две седмици представители на тези страни са водели конфиденциални преговори с Брюксел за ускоряване на преминаването на тези икономики към европейска валута. Обаче, техните усилия не се увенчаха с успех. Премиерът на Литва Андрюс Кубилюс, коментирайки резултатите от извънредната среща на ръководителите в Евросъюза в Брюксел, заяви, че няма да има ускоряване на въвеждането на еврото в новите страни-членки на ЕС, предаде вестник „Взгляд”. С такава молба се обърнаха към старите членки на Евросъюза Полша и Унгария. По сведения на изданието в последно време България и страните от Прибалтика неофициално са се консултирали на тази тема с ръководството на ЕС като са давали като аргумент факта, че националните валути на тези страни са обвързани с еврото. Обаче, премиерът на Люксембург Жан Клод Юнкер още преди началото на срещата заяви, че никакво прибързване по този въпрос не може да има. „Критериите в еврозоната не могат да бъдат променяни всеки ден”, заяви той. Вчера в Брюксел под председателството на Чехия се проведе извънредна среща на ЕС. Тричасовият работен обяд на 27-те лидери за пръв път бе предшестван от мини-среща на девет страни от Централна и Източна Европа. Отделното съвещание бе свикано по инициатива и под председателството на Полша. В него взеха участие Унгария, Латвия, Литва, Естония, Румъния, Словакия, България, а също така и Чехия но само със статут на наблюдател. Тези страни са недоволни от липсата на истинска помощ от страна на ЕС, от егоизма на водещите държави и от протекционистките мерки, които могат още повече да усложнят преодоляването на изключително тежките финансови и икономически проблеми, пише „Независимая газета”. С други думи малките страни в ЕС не могат да се надяват на широка и действена солидарност в рамките на съюза. А по време на втората среща в Брюксел ръководството на ЕС отхвърли варианта за незабавно приемане в еврозоната на Латвия, Литва, Естония и България, за да помогне за стабилизирането на националните икономики.

   

0 коментарa

Виж още