Старозагорци не зачетоха второто освобождение на града си от турско робство

Старозагорци не зачетоха второто освобождение на града си от турско робство

По повод 133-годишнината от повторното освобождение на Стара Загора през Руско-турската освободителна война вчера Общината и Митрополията организираха отслужване на заупокойна литургия в храм "Свети Николай Чудотворец". Ритуалът се извършва от 2008 година, след навършване на 130 години от Освобождението на Стара Загора. Свещенодействието изпълни отец Петър. За съжаление на службата присъстваха само пет човека от администрацията - зам.-кметът проф. Димитър Динев, началникът на отдел "Култура и вероизповедания" Диана Атанасова и главният специалист Стефан Димитров, директорката на Регионален исторически музей Светла Димитрова и пресаташето на общината Уляна Кьосева. Независимо че литургията беше широко афиширана, не благоволи да я уважи нито един общински съветник, учител, писател, политик, общественик, бизнесмен, представител на младежки и прочие патриотични организации. Колко тъжно и жалко! Каква къса памет! Какво неуважение към кървавата старозагорска история! Преди няколко дни, на 6 януари, при честването на годишнината от рождението на Христо Ботев, картинката пред паметника на поета-революционер беше почти същата. Там положението "спасиха" военните, докарани под строй... Замаяни от политически и котерийни борби на кого сега да му дойде на ума да запали свещ и се поклони пред героизма на предците ни, дали живота си в името на Свободата и Христовата вяра... *** Според исторически данни на 13 януари 1878 г. в Стара Загора влизат три полка гренадири, командвани от ген. А.П.Струков. Настъплението е част от атаката на Руската армия по пътя за Търново, Сеймен и Одрин. Има разминаване в датите на повторното освобождаване на Стара Загора. В различните източници е отбелязано 1 или 13 януари 1878 г., а опълченецът Тодор Мутевски пише, че българските опълченци влизат в града още на 30 декември 1977. Липсват точни сведения, тъй като основните информатори- Атанас Илиев, Минко Минев Димитър Хаджигенчев - Бечо и Хаджи Господин Славов са отсъствали по това време. Атанас Илиев пише:"Ние стигнахме в Стара Загора след цели два месеца от повторното й освобождение и намерихме дори гражданите, колкото бяха останали живи и здрави, помирени с положението си. Какво е било по-рано слушахме само да ни се разказва." Минко Минев уточнява:" Излязох от Стара Загора на 17 юли 1877 г. като оставих градът здрав и цветущ и се върнах на 26 януари 1878 г. и заварих града, особено българските махали - пепелища". В "Летопис" на Иван Неделчев четем: На 11 януари 1878 г. в Ески джамия се отслужва молебен, на който присъства главнокомандващият руските освободителни войски Николай Николаевич. По същото време, пак в джамията, стават и първите сватби на завърналите се бежанци в родния град. Руски офицер определя за място на боя Самарското знаме, където е загинал подполковник Калитин. Той го посочва на учителя Петър Иванов, тогава окръжен управител. През м. март 1978 г.в Стара Загора се провеждат избори за окръжен административен съвет, окръжен съд и градски съвет. Веднага местната управа започва да работи върху нов градоустройствен план. Основните насоки са изграждане на училища, на община и на затвор. До средата на 80-те години градът има мъжко и девическо училище,общинска сграда, която за съжаление е опожарена по-късно и голям затвор. Росица РАНЧЕВА

   

0 коментарa

Виж още