Тази година ще се разбере дали пожарникарските умения на премиера са нещо хубаво

Тази година ще се разбере дали пожарникарските умения на премиера са нещо хубаво

Фокус: Д-р Инджов, какви са очакванията ви за политическата 2010 година? Иво Инджов: Първото ми очакване е да се разбере, да се види дали действително ГЕРБ има истински и сериозен потенциал да управлява страната. Досега дълго време имаше едно продължително предизборно говорене, което продължи и след изборите. Партията и лично Бойко Борисов натрупаха доста дивиденти от това, показаха някои сериозни намерения и действия, например в сферата на борбата с корупцията и организираната престъпност. Вече са замислени и се осъществяват някои радикални реформи като Закона за развитието на академичния състав. Има добри попадения и в някои други области, но трябва да се разбере дали това са отделни добри попадения или резултат на една цялостна стратегия и тактика на отбора на Бойко Борисов. Това е първото ми очакване, но трябва да видим какво ще се случи. На второ място очаквам да се възцари един по-нормален език на общуване между политическите институции и в обществото въобще. В началото на 2009 година казах в интервю за вашата агенция, че това ще бъде годината, в която ще се разгорещи езикът на политическата омраза и действително така стана – и по време на предизборната кампания с ярките примери на негативен и черен пиар, и във времето след изборите, когато започнаха да се вадят скелети от гардероби. В никакъв случай не очаквам институциите и политическите сили да комуникират помежду си с езика на политическия консенсус, с езика на доброжеланието, но според мен ще се установи езикът на прагматизма. Ясно е, че единствено чрез търсене на работещи решения, България може да върви напред. Имам предвид основните политически сили – ГЕРБ като управляваща и БСП като опозиционна партия от една страна, а от друга страна – между институциите, които се управляват от представители на различни политически сили, по-точно президентство – изпълнителна власт – съдебна власт. Фокус: Как виждате диалога между институциите Президент – Парламент – Министерски съвет? Иво Инджов: Очаквам да се установи един работен режим, той вече се е установил макар, че първите месеци след идването на власт на ГЕРБ имаше ярки примери на ритане не само по кокалчетата, но и по колената между отделните институции. Да вземем за пример два-три конфликта със средна интензивност, избухнали между президента Георги Първанов и премиера Бойко Борисов и респективно управляващото мнозинство от ГЕРБ. В края на годината имаше скандал между представители на съдебната власт и вицепремиера Симеон Дянков. Като цяло очаквам да се установи работен режим на сътрудничество с търсене на компромиси и най-вече на по-концептуални решения, от които е заинтересовано българското общество в четвъртата си година от членството си в Европейския съюз (ЕС). Политическата култура, без да стане идеална и консенсусна, ще се подобрява. Проблемите, които стоят за решаване пред икономиката на страната, пред обществото и в сферата на европейската интеграция, ще водят до по-консенсусни решения, без да изключваме наличието на конфликти, налагането на индивидуален стил при вземането на определени решения и т.н. Фокус: Как ще коментирате политическия език в парламента и приликите му на моменти с уличния език? Иво Инджов: Бих дал поне три обяснения. Това, което се случва в парламента, е отражение на случващото се в българското общество, на опростачването на езика на обществото. Все пак депутатите са хора, произлезли от това общество, някои от тях за първи път са в парламента. Все си мисля, че опростачването е дело на фигури с по-голям опит. Налагането на скандалната комуникация в обществото до голяма степен е търсена и от медиите. Колкото по-ефективно, по-атрактивно, емоционално, драматично и скандално се изказва един политик, пък бил той и прав, отстоявайки една справедлива теза, едно вярно решение, толкова по-лесно бива припознаван от медиите като медиен политик, посланията му много по-лесно достигат до електората, макар и в такава изострена форма. Това е втората причина за опростачването на езика. Този език си намира място в тази скандална комуникация. Третото е политическото противопоставяне. 2009-а беше година на остро политическо противопоставяне. Залогът за спечелването на изборите беше голям. Преди изборите ГЕРБ беше обект на атака и в много случаи на черен пиар, а след изборите самите ГЕРБ прекалиха с ваденето на скелети от гардероба. Опростачването си има обяснение, да се надяваме, че политическият език ще се нормализира не само в парламента, но и в политическото пространство през тази година. Фокус: Можем ли да кажем, че Бойко Борисов е наложил в медийното пространство един по-емоционален тон на говорене? Иво Инджов: Той няма какво да налага, той просто така си говори. Сега очакванията и вниманието към него са много по-големи. Едно е да си главен секретар на Министерството на вътрешните работи, друго е да си кмет на София, трето е да си министър-председател. Изказът, стилът и съдържанието на казаното от премиера е обект на засилен обществен и медиен интерес. Бойко Борисов си говори емоционално, в това до голяма степен е и неговата сила – един опростен, ефективен изказ, близък до народния говор, с примери от народния говор. Според мен премиерът забравя, че има едно право като човек и като политик – от време на време да мълчи. Това би подобрило политическата комуникация, която налага той, на определени моменти. По-важното от езика на премиера е това как ще действа, каква политика прави той. През миналата година му се налагаше да се вживява в ролята на политически пожарникар и да потушава определени пожари, предизвикани от някои некомпетентни изказвания или решения на политици от ГЕРБ или на искания на определени слоеве и групи от обществото като исканията на тютюнопроизводителите в края на миналата година, исканията на Лекарския съюз. Тогава той действително трябваше в движение да коригира някои решения на финансовия министър. Тази година ще се разбере дали пожарникарските умения на премиера са нещо хубаво, което той трябва да употребява в последен случай или това ще се превърне в негов стил на действие. Фокус: Страшно ли е да се говори на народен език? В момента доста се анализира как говори финансовият министър Симеон Дянков, как министрите имитирали Бойко Борисов. Иво Инджов: Не е страшно. Страшното идва, когато целенасочено политиците започват да говорят на народния език с популистки подбуди и когато медиите целенасочено търсят популистки подтекст в народния изказ на отделните политици. Страшно е, когато политическият театър, който се разиграва в страната, легитимира много от политическите решения. Политическият театър наподобява театралното изкуство, в което различните политически сили излагат своите аргументи и отстояват своите позиции със завидна доза театрална компетентност, за да убедят електората, респективно публиката, в своите решения. Когато започне да се преиграва с този политически театър, когато той започне да става нелегитимен, тогава започва да става опасно. Тогава с този народностен говор на политиците може да злоупотребяват и самите политици, и медиите, и обществото да не го възприема в неговите реални измерения. Фокус: Можем ли да кажем, че този народностен говор е нарочно търсен? Иво Инджов: Според мен е нарочно търсен, но трябва да се знае границата. Ако един политик си говори така, както Бойко Борисов, той е много по-малко нарочно търсен, отколкото един естествен изказ. Ако други започнат нарочно да го търсят, ако търсят повече ефектите, отколкото съдържанието в дадени послания, тогава става рисковано. Фокус: Как видяхте езика на българските медии през 2009-та година? Споменахте, че през миналата година медиите също са отразявали събитията по-емоционално. Как очаквате да се отразяват събитията през тази година? Иво Инджов: Със сигурност българските медии, както всички медии по света, ще продължат да търсят и истинските, сериозните новини от политиката, и забавните и куриозни елементи. В тези забавни и куриозни елементи понякога ще се вписва и народният изказ на политиците. Със сигурност и скандалите ще продължат да присъстват. Медиите трябва да проявят по-сериозна отговорност и да търсят същината на политическите решения без да свалят фокуса от личностите, които проправят тези решения. Все пак политиката се прави от живи, от нормални хора с техните силни и слаби страни. Медиите трябва да проявят доста по-голяма отговорност, информирайки своята аудитория, с по-сериозна информация и с по-задълбочени анализи, като по този начин скъсят разстоянието между политиците и електората. Не трябва да показват само забавната страна на политиката, защото през последните години има залитания в тази посока. Фокус: Какво ще се случи на политическата сцена по отношение на опозицията? Иво Инджов: За мен лично е интересно какво ще се случи в опозицията. Ясно е, че РЗС се дистанцира от ГЕРБ. Този съюз между тях, макар и не скрепен с някакви политически подписи и програмни документи, той беше силно конюнктурен. Оттук нататък РЗС ще се върне към старото си русло на действие, старата си риторика, доколкото обстоятелствата му позволяват да вади корупционни скандали и да морализаторства в обществото. Това беше силата на РЗС, това би било и силата му сега, въпросът е доколко имат ресурс да го правят това нещо. Синята коалиция със сигурност ще се еманципира и няма да подкрепя безусловно правителството. Да не забравяме, че там има много сериозни политици, които сега са на по-заден план, но със своите знания, опит и тежест те могат да бъдат сериозен коректив и алтернатива на вземаните решения от ГЕРБ. „Атака” ще продължи ролята, която си е избрала, да бъде стратегически партньор, а понякога и сателит на ГЕРБ с цената на загуба на собствения си профил. Вижда се, че тя не може да отстоява решения, които винаги сме асоциирали с „Атака”, като искането за референдум за новините на турски език. Лидерът на „Атака” Волен Сидеров естествено беше ядосан, когато Бойко Борисов се отметна от решението си да се прокара такъв референдум, но някакъв политически бум да е произтекъл от страна на „Атака”? Не, няма как да произтече. Това е стратегическа игра на г-н Сидеров, който в свое изказване каза, че внимателно следи италианския опит, окрупняването на италианската десница под лидерството на Берлускони и че би желал да види такъв вариант в България под лидерството на Бойко Борисов. Тепърва ще видим дали ще се развият такива процеси, дали ще се стигне до по-задълбочено стратегическо партньорство между ГЕРБ и Атака или то ще бъде в сферата на определени политики и действия. Остава да видим какво се случва в БСП. Социологическите данни показват, че спада силно и рязко авторитетът на парламента. Въпреки, че подкрепата за Бойко Борисов остави висока, тя не е на такива нива, както в месеците непосредствено след изборите. Има едно свиване като цяло на подкрепата за ГЕРБ, намаляване на очакванията, отрезвяване на обществото. Все пак живеем в условията на икономическа криза и няма магьосници, които да изведат страната от това положение. Интересното е, че това известно отрезвяване на електората не води до повишаване на електоралната тежест на БСП. Партията би дръпнала напред само, ако успее да се дистанцира от някои свои стари политики от миналото, от някои компрометирани свои политици и ако Сергей Станишев се докаже като истинския лидер на БСП. Той има все още много сериозно неизползван потенциал. Ще видим как ще изглежда този потенциал в края на 2010-а година. Интересен е казусът кой ще стане външен министър. От едно интервю на премиера Бойко Борисов в края на миналата година се създаде впечатлението, че той е готов да оглави временно външното министерство, може би за няколко месеца, след очаквания избор на Румяна Желева за еврокомисар. Това е вариант, който се практикува в Гърция. В момента все още министър-председателя Папандреу оглавява тяхното външно министерство до избора на един подходящ външен министър. За това са възможни две опции – да има политическо назначение, за което най-добре си знае премиерът Борисов, спрягат се различни имена или да има експертно, професионално, дипломатическо назначение, да бъде назначен професионален дипломат за външен министър. Това е сценарий, който не е разиграван от 1993-1994 година, когато начело на външното министерство беше професионалният дипломат Станислав Даскалов. Ако се стигне до професионално назначение, с най-големи шансове според мен е сегашният зам.-външен министър Марин Райков с оглед на неговия професионален стаж, опит. Той е бил посланик в Париж, известна фигура е в дипломатическите среди. Какъв вариант ще избере министър-председателят, е рано да се каже. Фокус: На 10 януари ще се проведе Национална конференция на ПП ГЕРБ. Очаквате ли Бойко Борисов да бъде избран за председател на партията? Иво Инджов: Да, според мен вече няма формални пречки, не е кмет, Конституцията не го забранява. Проектът ГЕРБ е негов и той го олицетворява. Това ще бъде очаквано решение без някакви драми и скандали. Забележка: Д-р Иво Инджов е политолог и специалист по политическа комуникация

   

0 коментарa

Виж още