Терорът на здравните осигуровки

Терорът на здравните осигуровки

Един мой приятел буквално имигрира в Канада заради българското здравно осигуряване. През 2005 г. изневиделица държавно-здравната бюрокрация реши, че ще задължи българските граждани (и всички с нещо българско по целия свят) за минал период и в размер за няколко години. Нищо че може да не си бил болен. Нищо че най-вероятно е трябвало да си платиш директно на лекаря, ако си имал нещастието да си бил болен. Нищо че не ти харесва отношението или качеството на здравната услуга. Това беше времето, когато вестници пишеха: "Пациенти ходят на лекар с копие от платежното нареждане". Поради ирационалността на тази схема тя бе поотпусната за няколко години до модела "влизаш-излизаш" с такса от 12 месечни здравни вноски. Днес държавата отново се е засилила да наказва, а мизата се качва на 36 месечни вноски. И новото правителство показа "здравноосигурителни зъби" Зам.-министърът Любомир Гайдов заплаши още през септември, че Народното събрание ще гласува поправки в закона, като било възможно депутатите да преценят, че пациентите трябва да си платят осигуровките за три или повече години назад. В противен случай ще трябва да си покрият кеш извършените медицински дейности. Това за кеша – добре. Включи се и министърът Божидар Нанев, който обяви, че трябва да има по-сериозни наказания за тези, които не си плащат здравните вноски. Необяснимо е обаче защо здравната каса, един бюрократичен мастодонт, раздиран от собствените си скандали, следва да бъде стандарт за морал и законност. Освен това се оказва, че Народното събрание прокарва закони за здравеопазване в нарушение на конституцията. В нея се казва: "Гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ..." (чл. 52, ал. 1). Казано е също и как се финансира здравеопазването – чрез държавния бюджет, от работодателите, чрез лични и колективни вноски, материя, която се регулира със закон. Но няма никакво конституционно изискване здравеопазването да е задължително и още по-малко – да бъде налагано насила под формата на противоконституционен данък "здраве." В какво се състои противозаконността на "задължителното здравно осигуряване"? "Гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество". Данъци се дължат върху доходите, а не върху потенциалната възможност да се разболееш. А данък здраве е данък, защото със закон всички трябва да "се осигуряват." "Осигуровката" е всъщност държавно вземане и то върху измислен "осигурителен минимум" независимо от доходите. Подмяната на терминологията може да подведе невнимателния наблюдател. Чрез извратеното мислене, че дори правата на хората пред държавата са всъщност задължения, едно право – на грижа от държавата за здравето на хората – се превръща в инструмент за всяване на страх и психически тормоз Истината е, че грижата за здравето на хората е всъщност грижа за издръжката на здравната каса и държавния бюджет. Едва на второ място остава въпросът за качеството на това задължително "право". Сам министърът признава, че плащането "под масата" на лекарите е около милиард лева. А какво пък, ако не желая да плащам и на НЗОК, и под масата по неясни тарифи и правила? И защо моето здраве не е мое лично право и грижа, а задължение към държавата? Несвършващият български преход води здравомислещия човек до емпиричния извод: тоталитарната държава винаги се стреми да контролира най-напред личните права, за да може да контролира и обществото. Затова и здравето, и образованието, и вярата на хората са третирани като държавна, а не лична територия. Ориенталският модел на "спускане отгоре", на неспирно променяне на законите и на незачитане на истинския смисъл и качество на държавната услуга са основният генератор на рекета, наречен "здравно осигуряване". Но да не бъдем голословни за недъзите. Ето няколко истински случая, които са като сцени от от филм на ужасите: - Моя колежка престоява в "Майчин дом". Съседката до нея плаче и е в депресия. Заедно с тумора опериращите лекари са премахнали и матката й, без да се допитат до нея. Жената е малко над 20 години и има само едно дете. Мечтала е със съпруга си да имат още деца. - Съпругата ми е откарана с Първа градска с бъбречна криза. Настаняват я в стая с три възрастни жени. Едната, с отрязано ходило поради диабет, пуши в стаята. Друга пациентка вика и умолява сестрата да й помогне да отиде до тоалетната. Последната след час отвръща на потърпевшата, която не може да ходи, да слезе до първия етаж (от третия) и да си вземе памперси, колко пъти щяла да й казва. Третата пациентка бива нахокана от доктора по време на визитация, че си е сложила тоалетна хартия вместо бинт на раната. Заплашва я, че няма вече да я преглежда. Бинта жената трябва да си купи сама. И тя не може да ходи. Тоалетната стои непочистена с часове. По коридорите никъде не се вижда болничен персонал, но за сметка на това двама общи работници пробиват дупки точно над вратата на болничната стая. Звукът призрачно отеква в коридорите, боядисвани в зелено преди трийсетина години. Съпругата ми няма щастието да е българка и въпреки че дълги години е живяла в България и частично е свикнала с проявите на екзистенциален абсурд, е радостна от моята решителност да я изведа от тази атмосфера незабавно, щом става ясно, че не се налага операция. - Родилно отделение, болницата "Шейново". Сестра на моя колежка ражда и няма кой от персонала да й помогне. Една от петте други родилки й помага да стигне до тоалетната. - Друга родилка платила 600 лв. под масата за определен гинеколог, който да дойде при ражадането. Докторът така и не се явил за събитието. С тези истории, неоспорим факт от българската действителност, не искам да отричам труда на тези лекари и сестри, които съвестно си вършат работата. Но друг, доказан от личен опит факт е, че отношението в частните болници винаги е било по-добро. Затова решението на проблемите на народното здраве очевидно не съвпада с решението на паричните проблеми на здравната каса. Напротив, кончината на касата може да доведе до рязко подобряване на здравословното състояние на хората. Най-малкото защото нервните кризи, които предизвиква всяка управляваща класа с искания за наказания срещу "недобросъвестните неосигурени", ще престанат. Всъщност може би недобросъвестни са тези, които безропотно наливат своята подкрепа в бездънната каца на една здравна система, в която вярват единствено тези, които се надяват да я издоят. Авторът е адвокат, д.ф.н., издател на интернет списание за свободата на религията, съвeстта и словото www.svobodazavseki.com>

   

0 коментарa

Виж още