Помните ли, когато за дума на 2015 година на Оксфордския речник бе обявен емоджи със сълзи от радост  ? Тогава това изглеждаше по-скоро като роман, отколкото като част от действителността. Днес емотиконите се използват от милиарди потребители по цели свят, като универсален и най-вече лесен начин за изразяване на съответна емоция.

Творческа агенция в Сидни се е заела сериозно с проучване по темата и иска да получи конкретна специфика, като за проследяване на използването на емотикони е обхванат целия континент Австралия.

Творците започнаха да наблюдават в реално време, чрез виртуален тракер по какъв начин австралийците използват емотиконите. Междувременно след проследяване, са съставили и списък на на Топ 50 емоджи които нацията  на континента използва най-много за да комуникира през социалните мрежи.

Най-горе в списъка, изненадващо е се смее жълт усмихнат емодж. Вероятно защото Австралия е известна, като страна на шегаджии. На второ място по популярност сред австралийците е червеното сърце.

В официално изявление, дългогодишният партньор на агенцията - Дъглас Найкъл оприличи използването на емотикони с диалектическа еволюцията на езика: "Това е естествената еволюция на езика ... По същия начин, както в различните райони имаме различен диалект. Именно в това виждаме доказателства за регионалната употреба на определени емотикони. "

Освен мониторинг на най-често използваните емотикони,  тракера също изчислява коя държава има най-широк спектър при употребата на емотикони.

Например в Южна Австралия където местните отглеждат разнообразни сортове лозя изглежда , че жителите на района предпочитат честата употреба на емоджи с чаша червено вино, докато (донякъде обезпокоително) Канбера в която до скоро най-предпочитан емотикон бе чашката с кафе, напоследък бързо се измества от емотикон държащ пистолет.

Д-р Суреш Суд от University of Technology Sydney's Advanced Analytics Institute, смята че емотиконите всъщност внасят нова информация в старите съобщения. Според д-р Суд "Това не е нещо ново, а представлява изразяване на себе си чрез силата на социалният феномен, изразен през по-ранните епохи от Джоузеф Кембъл, Юнг и Шекспир,"коментира ученият.