Уолстрийт и БГ батакът

Уолстрийт и БГ батакът

През 2006 г., в навечерието на спукването на ипотечния балон, Алън Грийнспан, известен като "Маестрото" на Федералния резерв на САЩ, заяви, че е напълно убеден, че "най-лошото, което може да причини спадът на пазара на недвижимите имоти, вече е преминало". Това изказване насърчи инвестирането в акции и облигации на "Фани Мей" и "Фреди Мак" - символите на американската неудържимост, които отбелязваха рекордни печалби и растеж, като покриваха 45% от всички ипотечни кредити. Китай "спестяваше" в тях близо 400 млрд. долара, Япония - почти 230 млрд. долара, Русия - около 75 млрд. долара. С други думи, ако тези фондове бяха банкрутирали, Студената война от миналото щеше да изглежда дребен кахър на фона на една бъдеща международна икономическа изолация на САЩ. Между другото, за светъл пример на шефовете на други инвестиционни фондове възнаграждението на главните мениджъри на двата фонда наближаваше по 70 млн. долара годишно. И изведнъж ипотечният балон се спука! На 7 септември 2008 г. обаче държавата инжектира в тях 200 милиарда долара, като на практика национализира чудовищните им загуби за сметка на обикновените данъкоплатци. Със сгромолясването на двата инвестиционни фонда завърши една продължителна и епична епоха на религиозна вяра във всемогъществото на финансовите институции и в способността на "свободния пазар" да се саморегулира. Техният челен опит бе последван от други банки, застрахователни и пенсионни фондове, които просто потвърдиха окончателната диагноза - "финансовите институции са най-скъпите покойници" а свободната пазарна икономика - най-великата глобална илюзия след рухването на "реалния социализъм". Малко по-късно съдбата на американските титани бе последвана от няколко европейски и международни финансови институции, разчитащи на високорискови експозиции и съмнителни фондове. Възможно ли е, когато настъпва финансовият световен апокалипсис, нашата страна да остане встрани от бурите? Отговорът на горния въпрос съвсем не е еднозначен. В действителност, в условията на световна финансова и кредитна криза достатъчно отчетливо се разкриват особеностите на европейската икономика и финанси - не толкова безумно оптимистични, колкото тези в САЩ, но много по-устойчиви на бурите на международните финансови пазари. Основната причина за това им състояние е по-малко спекулативният им характер благодарение на намесата на държавните и европейските "бюрократи", които отблизо наблюдават ликвидността на частните банки, застрахователни и пенсионни фондове. Ето няколко факти. В ЕС са концентрирани 37 от 100-те най-крупни банки, а в САЩ - 18. Обаче финансовият сектор в еврозоната в началото на 2008 г. обезпечаваше само около 14% от общата капитализация на фондовия пазар, а в САЩ - над 24%. Като цяло капитализацията на фондовия пазар в ЕС съставлява под 84% от сумарния БВП, докато в САЩ - 144%. Именно по тези причини, въпреки че пропадането на европейските фондови индекси бе немалко, загубите в ЕС са чувствително по-малки от тези в САЩ. Освен това европейците просто не обичат да живеят на кредит. Ако в САЩ сумарната задълженост на домакинствата достигна в началото на годината 135% от БВП, то в еврозоната тя е 43%. Ако в САЩ на кредит се купуват 87% от жилищата и около 70% от автомобилите, то в ЕС цифрите са съответно 36% и 27%. Ако в САЩ акционери са над 40% от гражданите, то в еврозоната са само 18%. Европейските "бюрократи" налагат едно по-балансирано и по-несвободно за частниците поведение, което обаче гарантира сигурността на гражданите на тези страни и не поощрява чак толкова безумни финансови рискове и еквилибристики. И все пак вече няколко частни финансови институции в различни страни от ЕС последваха съдбата на американските си събратя. Други няколко стоят в редиците на кандидатите на банкрут. Общо в САЩ и ЕС това са над 700 сериозни финансови институции, ако се предпочетат най-масовите прогнози. Залозите са просто всеки ден - "кой ще е следващият". А европейците вече затягат коланите и обмислят домакинските си стратегии за оцеляване през предстоящите 2-3 години (най-острата фаза на кризата) и последващите ги 5-10-15 години (на излизането от кризата). Що се отнася до нашата страна, тук доскоро упорито се прилагаше тактиката на камилската птица и за България, според различни членове на правителството, преки "заплахи нямаше". Даже да е така, международната финансова криза ще повлияе на страната най-малко чрез огромна "криза на доверието" към опериращите у нас финансови институции (банки, застрахователни компании, пенсионни фондове, частни здравни фондове. Проучванията показват и в България нарастване на недоверието в способностите на парализираната световна "невидима ръка" да се справя сама с проблемите. Освен това "ефектът на доминото", изразяващ се в целия свят, далече не е подминал границите на страната. На свой ред, независимо от световната криза, е налице сериозна втора национална структурна криза в икономиката, изразяваща се в "надценени" и "подценени" сектори. Най-рентабилните сектори (туризъм, строителство и търговия) са пред "естествен" срив, а най-подценените сектори (здравеопазване, образование, култура, инфраструктура за деца и възрастни) не са в състояние на "естествен" растеж. Не по-малко страшна е развихрящата се трета самостоятелна национална структурна криза в демографската система. От една страна, всичко сравнително младо и образовано потърси препитание, поминък и по-висок стандарт в по-развитите страни от ЕС. От друга страна, налице е силна диспропорция между "надценени професии" и "подценени професии". Факт е едно огромно пренасищане с доста "излишни кадри" и остър дефицит на "подценени кадри". От трета страна, "класата на едрия капитал" стои многократно по-стабилно от "класата на наемниците", независимо че бедните са много повече. Накрая не по-малко остра и съществена е четвъртата криза - кризата на предприемачеството в бизнеса и политиката. Една значима част от нашите бизнесмени нито разбират що е международен мениджмънт и маркетинг, нито умеят да го правят. С посредствените си знания те се конкурират на неособено претенциозния български пазар, като се омаломощават взаимно. Огромен дял от тях не знаят думата "иновация", но знаят какво е еврофонд. Обратно, политиците не са в състояние да разработят даже една елементарна Стратегия за устойчиво развитие на България, независимо че политическото доверие в управлението е катастрофално спаднало. С други думи, наблюдава се вече комбинирано действие на минимум четири сериозни кризи на едно малко място, наречено България. Иначе казано, не е нужно да ни удря световна криза. Всъщност от години сме затънали в дълбока, системна и всеобхватна собствена криза. "Made in Bulgaria"!

   

0 коментарa

Виж още