Финансовата криза дойде! Инженери и миньори първи остават на улицата

Финансовата криза дойде! Инженери и миньори първи остават на улицата

Съкращенията на работници са сред първите признаци, че кризата вече се усеща и у нас. Първи строителните фирми започнаха да освобождават персонала си. Само за 10 дни от водещи дружества, изградили комплекси по морето и планинските курорти, са освободени десетки специалисти и административен персонал, съобщава "Стандарт". На фона на закриването на заводи и фалити на компании случващото се в България е капка в морето, но кризата тепърва влиза у нас, пресмятат рисковете архитекти. Строителният бранш е от най-уязвимите, тъй като в повечето случаи инвестиционните намерения се осъществяват с кредити. Шефовете директно обяснявали на проектанти и счетоводители, че стагнацията на световните пазари е причина да започнат редуциране на щатните бройки. Сред застрашените са и обикновените строители, тъй като част от бъдещите проекти вече са замразени. Някои от вилните селища пък ще останат само на хартия, коментираха спецове в хотелиерското строителство. Близо 200 души от "Горубсо-Мадан" също ще останат без работа до края на годината, обяви изпълнителният директор Валентин Гаджев. Първото съкращение ще засегне над 100 души, които са в пенсионна възраст. Сред основните причини за предстоящите драстични мерки е необходимостта да се оптимизират работните места на фона на икономическата световна криза и резкия спад на цените на цветните метали. Една от другите причини, налагащи тези крайни мерки, е забавеното решение на правителството за отдаване на концесия за мините "Върба" и "Шахоница". Ако рудник "Върба" беше заработил навреме, сега съкращението на хора в трудоспособна възраст щеше да се избегне и без работа щяха да останат само хората в пенсионна възраст. Ще трябва да затворим предприятието до пролетта, ако тези съкращения не бъдат направени, обясни още Гаджев. В мините, които от 2006 г. са собственост на Валентин Захариев, работят 1055 човека, средната работна заплата е 760 лв.

   

0 коментарa

Виж още