ХАОСЪТ С БИОГОРИВАТА

ХАОСЪТ С БИОГОРИВАТА

От некоректно отношение и изкуствено създаване на административни спънки се оплака единственият в региона производител на биодизел Йордан Йорданов. Собственик е на фирма Тракия ойл, лицензирана за производтсво на биодизел от слънчоглед и рапица. Фабриката е с капацитет за преработка на около 7 хил. тона слънчоглед годишно, има и лицензиран склад за съхранение на горивото. Вече трети месец във фирмата върви данъчна проверка от Териториална митническа агенция – Стара Загора. Според собственика производството му е напълно законно, лицензирано и всички продажби са фактурирани. Освен проверките на фирмата му, данъчните служители проверяват и клиентите му за точния начин на изразходване на горивото. Това, според Йордан Йорданов е абсолютно неправомерно, тъй като нито производството, нито употребата на биодизел са противозаконни. Тъкмо напротив, според всички европейски и национални нормативи, биодизелът е с нулева акцизна ставка, за да се стимулира производството му. Употребата му пък от 2008-а като 5 процентна добавка към дизеловото гориво е задължителна. Това последното изискване, според управителя на Тракия ойл у нас не се спазва, при все че санкциите са значителни. Ако няма производители, а оттам и биодизел на пазара, големите доставчици от ранга на Лукойл и Шел по-лесно могат да оправдаят липсата на задължителния биодизел в горивата си, предполага Йордан Йорданов. Неоснователно, според него, е и широко тиражираното твърдение, че производството на биогориво намалява хранителния ресурс за човечеството. Дори при мащабни природни бедствия, световното производство намалява с едва 20- 30%, твърди той. В национален план пък пустеещите обработваеми земи напълно биха осигурили суровината, необходима за производството на биодизел. А при реколти като миналогодишната дори не може да се осигури пазар за цялото количество произведен слънчоглед, независимо от ниската му цена. Още една възможна причина за изкуствено създаваните пречки пред производителите, според Йордан Йорданов, са интересите на Лукойл. Това е фирма, която със сигурност може да си позволи да инвестира в изграждането на огромна инсталация за смесване на дизел със задължителното екогориво. Така тя ще може да покрие нуждите на целия вътрешен пазар и ще остане монополист. Това все пак е малко вероятно да се случи. У нас вече има фирми, които са направили огромни инвестиции в бази за производство и смесване и със сигурност ще защитят интересите си. Собственикът на Тракия ойл има и още едно опасение – държавата ще се опита да наложи акцизна ставка върху биогоривото. Дали в крайна сметка страховете му са основателни, предстои да разберем в следващите месеци. Факт е обаче, че у нас всички нормативи се прилагат наопаки. Вместо държавата да търси отговорност от нелицензираните производители, на прицел са законно работещите. Вместо да се търсят начини да се стимулира това новопрохождащо у нас и обещаващо производство, тъкмо обратното – то е обект на непрекъснати проверки и санкции. Вместо да се санкционират тези, които не използват задължителния биодизел, сметка се дири единствено на тези, които спазват законите.

   

0 коментарa

Виж още