Христина Митрева: 58% от осигурителните плащания през 2010 г. ще се плащат от данъци

Христина Митрева: 58% от осигурителните плащания през 2010 г. ще се плащат от данъци

Според проектобюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) догодина държавата трябва да покрива рекорден дефицит от 2.1 млрд. лв. с пари от данъци. Какви рискове възникват от това и не се ли губи по този начин смисълът на осигуряването? - Начинът на финансиране на държавното обществено осигуряване действително се промени. Когато пенсионната реформа започна, идеята беше пенсиите да се финансират от осигурителни вноски, но през последните 4-5 години това става и чрез данъци. За 2010 г. около 58% от осигурителните плащания ще се финансират от държавния бюджет. Първият риск е да не се съберат планираните приходи, както се случва през 2009 г., когато се очаква те да бъдат с около 500 млн. лв. по-малко заради икономическата криза, а разходите не могат да бъдат намалени, тъй като хората не могат да бъдат оставени без законово гарантираните обезщетения. Втори би възникнал, ако самоосигуряващите се, чийто осигурителен доход се повишава от 260 лв. на 420 лв., преминат в сивата икономика. Тогава предвидените приходи от вноските им няма да бъдат събрани. Това може да се контролира, тъй като информационната система на Националния осигурителен институт (НОИ) и Националната агенция за приходите позволява данните за осигурителите и осигурените да се анализират периодично. Трети риск би възникнал, ако договореният ръст на минимални осигурителни прагове с 4.85% спрямо тази година не бъде изпълнен. Рисковете за разходната част биха се появили, ако безработицата надхвърли планираните 11.4% и средногодишният брой безработни с право на обезщетения е по-голям от предвидените в бюджета 130 хил. При пенсиите няма опасност, защото там засега не се предвижда увеличение от 1 юли 2010 г. На няколко пъти се споменаваше, че догодина пенсиите ще нараснат с около 5%. - Толкова прави горе-долу 50% от нарастването на осигурителния доход и инфлацията през тази година. Това ще стане ясно до юли догодина, когато ще имаме по-точни анализи и оценки за икономическата ситуация. Смятам, че ще има възможност и за увеличаване на минималната работна заплата. Доколко планираното увеличение на приходите от повишената вноска за самоосигуряващите се и за земеделските производители ще покрие допълнителния недостиг, който ще се отвори заради намаляването на осигуровките с 2%? - Намаляването на осигурителната вноска ще намали приходите с 398 млн. лв. Увеличаването на минималните осигурителни прагове и на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите ще компенсира около 150 млн. лв. При земеделските производители вноската също ще се увеличи. Сега те се осигуряват върху 65 лв., което им гарантира пенсия от 37 лв. Понеже най-малката пенсия е 136 лв. разликата трябва да се дотира за сметка на всички други осигурени. Затова се прецени, че догодина те трябва да се осигуряват поне върху минималната заплата (240 лв). Защо не се прие предложението на бизнеса за диференциране на вноската за различните свободни професии? - Това е добро решение и смятам, че ще можем да разработим механизъм, с който през 2011 г. да определяме какъв да бъде диференцираният размер на дохода за самоосигуряващите се. Трябва да се анализира кои хора довнасят при годишното изравняване и в какъв размер и на тази база да се предложат диференцираните размери. При такива решения не трябва да се избързва, защото може да се ощетят някои хора за сметка на други. Винаги съм смятала, че към тези стъпки трябва да се подхожда с много внимание и много добри анализи, за които нямахме време през тази година. Друго искане на работодателите беше държавните служители да се осигуряват за своя сметка. Това нямаше ли да осигури държавен ресурс за покриването не дефицита? - Не, защото ако това стане, държавата ще трябва да повиши заплатите на служителите с толкова, с колкото е личната им вноска, защото тези пари са предвидени предварително. Подобна промяна няма да промени и приходите в държавното обществено осигуряване, защото така или иначе този ресурс се заделя. Даже напротив, повишаването на заплатата на държавните служители, при положение че те плащат личната си вноска, ще увеличи разхода за пенсии и за парични обезщетения, тъй като те ще се изчисляват върху по-висок доход. т.е. държавата ще се натовари допълнително. Същото важи и за магистратите и военните. В интерес на истината, ако системата трябва да е добре структурирана, всеки трябва да си плаща личната вноска, работодателят да плаща своята, а държавата да плаща 12% за фонд "Пенсии". Така ще се знае, че принципът е еднакъв за всички. Миналата година парите за безработица свършиха още в края на юни. Има ли опасност да не стигнат и през 2010 г., която според работодатели, синдикати и икономисти ще е най-тежката за пазара на труда? - През тази година при 100 млн. планирани разходи за фонд "Безработица" те вече стигнаха 232 млн. лв. За догодина за плащането на обезщетенията са заложени 267 млн. лв. Надяваме се чрез оперативната програма "Развитие на човешките ресурси" да се тушира натискът на пазара на труда и безработицата да не надхвърли предвиденото. Даже и парите да не стигнат, няма да има хора без парични помощи и без обезщетения. Същото важи за социалното подпомагане. Ще се търсят гъвкави механизми за преструктуриране на разходите, за да може парите да се осигурят. Какво е състоянието на останалите осигурителни фондове в момента? - Във фонд "Пенсии" имаме икономия от 40 млн. лв. на разходите, независимо че през тази година през януари имаше увеличение на минималните пенсии, от 1 април се увеличи тежестта на всяка година осигурителен стаж от 1% на 1.1%, а от 1 юли с 9 на сто се увеличиха всички пенсии. Средствата се прехвърлят във фонд "Безработица", където преразходът е с около 130 млн. лв. Около 23 млн. лв. преразход има и във фонд "Общо заболяване и майчинство" заради по-високата заболеваемост и по-големите размери на обезщетенията и удължения срок на майчинството. Забелязва се тенденция - некоректни работодатели и майки, които започват да се осигуряват върху по-висок доход, когато разберат, че са бременни, върху който след това се изчислява обезщетението. Тази практика не се ли преустанови с увеличаването на осигурителния период, на базата на който се определя размерът на обезщетението на 12 месеца? - Не. Получава се следното: жената се е осигурявала 4 месеца върху по-ниско възнаграждение - 400 лв. например. След това разбира, че е бременна, и оставащите месеци се осигурява върху 1600 лв. Това трудно се доказва, но даже и да се докаже, законът ги е разрешил. Откъде дойде икономията във фонд "Пенсии"? - Тя се получи, тъй като средствата за увеличението на минималната пенсия от 1 януари, което струваше около 87 млн. лв., бяха дадени като увеличена субсидия от държавния бюджет. Новите пенсионери са по-малко, защото се оказва, че част от хората, които навършват годините за пенсиониране, вече са се пенсионирали поради инвалидност. Има и тенденция за отлагане на пенсионирането. По разчети на НОИ около 50 хил. мъже и жени са направили това през тази година. През септември беше създаден консултативен съвет по пенсионната реформа. Какви са възможните посоки, за да се промени сегашната ситуация, при която заради застаряването на населението и ниската раждаемост се налага все по-малко работещи да издържат все повече пенсионери? - Засега се прецени, че трябва да се направи обстоен анализ на 10-те години, в които действа сегашната пенсионна система. Формираха се 5 работни групи, които ще трябва да очертаят решения в областта на законодателната и институционалната рамка и финансирането. Техните предложения ще бъдат подкрепени с актюерски разчети и финансови анализи. След това ще се направи обобщен материал и ще се види кои предложения са консенсусни. Трябва да се проведе широка дискусия, защото пенсионерите имат едни интереси, работещите - други, а младите хора, които тепърва стъпват на пазара на труда – трети. Всичко трябва да бъде много добре обмислено и подкрепено с много добри финансови анализи, демографски анализи и актюерски разчети, защото това са решения за хората, а не за политиците. Защо догодина вноската по личните сметки на осигуряващите се остава 5%, при положение че според анализаторите увеличаването й ще е най-сериозният стимул за работещите да се осигуряват върху реалните си доходи? - Тази идея се обмисляше и се спореше дали 2% намаляване на осигуровките да не отидат във втория стълб. Решихме, че по-добре да се стимулира по някакъв начин бизнесът, а някаква част да остава като спестена лична вноска за хората, вместо да отива в индивидуалните партиди, където в момента няма висока доходност. Има нагласа да се върви към увеличаване на тези вноски и мисля, че в тази посока също ще има решение на съвета по пенсионната реформа.

   

0 коментарa

Виж още