Честваме Бъдни вечер!

Честваме Бъдни вечер!

От православна гледна точка, трапезата няма никакво значение или друго изискване освен да е постна, тъй като е последният ден от Рождественския пост. На този ден християните се подготвят духовно – чрез пост, изповед и молитва да приемат Светото Причастие и така достойно да посрещнат Христовото Рождество. В народните обичаи могат да се открият различни традиции, някои от които езически и съответно несъвместими с християнството и православната вяра. Трапезата на Бъдни вечер е тържествена, но и постна тъй като е последният ден от Рождественския пост Обичайно: варен фасул, пълнени чушки, сарми, жито, тиквеник, ошав, чесън, пчелен мед, орехи, плодове, обреден хляб и др., за да бъде годината с много храна. Техният брой по традиция е 7, 9 или 11 (нечетен брой). При разчупване на обредния хляб първото парче символично се оставя за Богородица и починалите, после за къщата, а следващите се раздават на всеки член от семейството според възрастта, както и на домашните животни. След приключване на вечерята трапезата се оставя неприбрана, в символ на очаквания гост. Под софрата се слага слама, напомняща за Витлеeмските ясли, в които е родила Дева Мария. Най-възрастният представител от рода прикадява с тамян трапезата и къщата и прочита молитва. В огъня през цялата нощ трябва да гори дъбово или крушово дърво, наричано бъдник, което с топлината и светлината си символизира раждането в света на Христос. По традиция, най-старият мъж в семейството гадае по бъдника каква ще е следващата година. През нощта коледари тръгват по къщите и пеейки народни и църковни песни разнасят радостна вест за Христовото Рождество. В езическите традиции денят е свързан с плодородието и с началото на нарастването на деня, надвиването на нощта. Затова се и чества, като на трапезата се поставят храни, които при приготвянето набъбват. Извършват се магически действия (гадаене) за плодородие, за здраве и благополучие на всеки член от семейството.

   

0 коментарa

Виж още