Чрез специален механизъм клиентите на банките се притискат, а имотите им се продават на безценица

Чрез специален механизъм клиентите на банките се притискат, а имотите им се продават на безценица

В последните години почти всички банки в България станаха частни. От тях български са само две или три. Всички останали са чуждестранни. Седалищата на банките- майки са в съответната държава. Ситуацията във връзка с упражняването на банкова дейност в България също е принципно различна. Текстовете по отменения ГПК, отнасящи се до бързото производство по издаване на изпълнителен лист, ползваха държавните банки с всички произтичащи от държавната собственост права и задължения. Частната собственост на банките /при това чуждестранна/ промени коренно ситуацията. Тъй като тя е обусловена от стремежа към непрекъснати високи печалби, единствено законовата регулация е тази, която би защитила българите /потребители и малък и среден бизнес/ от монополните привилегии на банковия мениджмънт. Такава регулация обаче липсва. Ръцете на топ-банкерите бяха напълно развързани от закона. Това им даде възможност буквално да издевателстват над българския народ и бизнес. Причината се корени в новоприетия през 2007 година Гражданско-процесуален кодекс и по-специално в чл. 417 от него, относно издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. В този текст банките по права са приравнени на държавата и общините, без тези права да са обвързани с каквито и да е задължения. Именно този текст отприщи монополна вълна, която е на път да съсипе не само бизнеса, тя може да остави България без население. Когато държавата или общините се възползват от този текст, те следва да се съобразяват и да изпълняват множество законови изисквания, включително и държавен одит, и ограничения относно представляващите ги лица – относно наличие на конфликт на интереси, свързани лица и други. За банките и банкерите такива изисквания липсват. Поради това дъщерните фирми на банките, които по предмет на дейност обхващат всички сфери на обществото, са уродливо явление, което изкривява пазарните отношения и цялостната икономическа картина и води до тежки негативни последици за обществото и бизнеса. Тези фирми в голямата си част се управляват от същите лица, които са в ръководството на банките. Техният предмет е: застрахователна дейност; колекторска дейност – събиране на дългове!?; консултантска дейност; покупка, стопанисване и продажба на имоти /купени на безценица от съдия-изпълнителите по дела на съответната банка/; фирми, на които банките цесират вземанията си и т.н. Много често тези фирми са чуждестранни- регистрирани в държавата, където е седалището и собствеността на съответната банка-майка. Механизмът за натиск и ограбване на клиентите е следният: По извлечение от сметка, което по никакъв начин не се контролира /тъй като производството е едностранно/ съответната банка заявява какви пари и дължи потребителят или фирмата заемополучател. Съдът проверява това извлечение само от външна- формална страна, т.е. дали документът е озаглавен „извлечение от сметка”, дали е подписан и подпечатан, но не и по същество – дължат ли се парите. Тъй като липсват контрола и защитата на заинтересованата страна, банките надуват задължението, като го натоварват с всякакви несъществуващи задължения – лихви, измислени разноски и допълнителни плащания, разчитайки на сложно уредения ред в ГПК, който възпрепятства защитата на заемополучателите. Потребителите на кредити голямата си част са далеч от тази материя; умишленото и усложняване снижава до минимум шансовете да се защитят. Единствената хипотетична възможност за ощетените кредитополучатели е възражението по член 414 от ГПК. Той обаче не следва по ред и номерация процедурата по чл. 417 от ГПК, а е уреден в предходен по номерация текст. Тази уж случайна грешка в комбинация в член 420 от ГПК, съгласно който възражението не спира принудителното изпълнение, доведе до продажба на безценица на имотите на хиляди българи, които останаха без дом и без препитание. Тъй като ипотечната криза срина цените на ипотекираните имоти и поради голямото им количество, същите бяха продадени на символично ниски цени. За това допринесе и друга промяна в Гражданско-процесуалния кодекс, съгласно която оценката на имота, предмет на публичната продан, извършена от съдия-изпълнитл, не подлежи на съдебен контрол. За сведение, в стария ГПК цената на изнесените на публична продан имоти подлежеше на съдебен контрол и от съда бяха установявани драстични разлики в цените – 5 до 6 пъти. Българският законодател остави без защита потребителя и бизнеса и в тази му част. Това доведе до безконтролност при публичната продажба на имотите и възможност за уговорки между банките в качеството им на взискатели по изпълнителните дела, техните дъщерни фирми и съдия-изпълнителите. При тези продажби като кандидати за продавните имоти в голямата част се заявиха дъщерни фирми на банките – взискатели или свързани по някакъв начин с тях лица. Поради ниската цена на имотите покупката им се явява изключително изгодна за тези фирми, зад които явно стоят банки. Данните за това лесно се установяват в Търговския регистър и в службите по вписвания. Ниската цена на имотите и гореизложеният начин за злепоставяне на интересите на потребителите доведоха до това, че продажната цена покрива само една малка част от и бездруго спорните дългове на уж задължените лица; нещо повече, посяга се и на другите им имоти, ако има такива, както на заплатите, колите и всички останали активи. Поради съзнателната политика на заблуда на потребителите при договарянето, неравноправните клаузи, предварително изготвените бланкови договори, неподлежащи на промяна и т.н., към тези договори бяха включени и близки роднини на заемополучателите – родители, деца, братя и сестри. Това вкара в изпълнителните дела и техните имоти, които също са ипотекирани и съответно разпродадени. Тази армия от съсипани хора напусна държавата в търсене на препитание, бягайки от икономическия терор в България, в основата на който стоят законови промени, умело мотивирани и прикрити по всякакъв начин. Самоубийствата на цели семейства е следствие от тази политика; на това е само началото, краят ще бъде катастрофален за държавата. Истината е: законодателят напълно съзнателно остави без защита потребителите на банкови услуги. Това се отнася както за физическите лица, така и за малкия и среден бизнес. В същото време се толерира привилигерованото/монополно поведение на банките, които, противно както на юридическата, така и на елементарната житейска справедливост, поставиха българина и българския бизнес на колене пред чуждестранните корпорации; от своя страна и без притеснения те предприеха незапомнено ограбване и изнасяне на национален капитал извън страната. Приравнявайки банките с държавата и общините, законодателят удобно е пропуснал да въведе и съответните задължения за тях. Така допълнително беше насърчено голямото ограбване на България. Обществото ни де факто е поставено на колене. Безогледната лихва, непозната никъде по света, бе съчетана с едностранно задкулисно заповедно производство, което не само лишава заемополучателите от каквато е да е защита, но и не спира действията на съдия-изпълнителите до окончателно решаване на споровете. Дори и да спечели такова дело, на „длъжника” вече му е продаден имота; всичко става безсмислено, банката му е присвоила всички налични активи; за него остава един лист хартия – съдебното решение, че не дължи тези пари. Банките, като един обикновен субект в гражданския и търговски оборот, следва да защитават интересите си, но в едно класическо исково производство. Там състезателното начало дава възможност на всички правни субекти да бъдат равнопоставени, да изложат тезите си и да представят доказателства. И едва когато в това исково производство се установи истината, следва да се пристъпи към изпълнителни действия и разпродажба на имотите и активите на доказания длъжник. Именно в това производство страните се призовават, предоставят им се доказателства, дава им се възможност и те да представят такива. В заповедното производство всичко е задкулисно, едностранно, без уведомяване, с изненада и с предизвестена служебна победа за едната страна. Горното, както вече казах, е съчетано с неоспоримо ниски, дори смешни цени на имотите. Всичко това е за сметка на българския народ и българския бизнес. След като дъщерните фирми изкупят имотите на потребителите и фирмите на символични цени, те предлагат на бившите собственици да им ги продадат отново, но вече на други – пазарни цени или да им ги отдадат под наем. Що се отнася до фирмите – бизнесът им е съсипан, работниците в тях са уволнени; те, заедно с работодателя, остават без доходи и без препитание. От своя страна те престават да обслужват задълженията си и кръгът се затваря. Такъв е механизмът за източване на България, както по отношение на национален капитал, така и по отношение на човешки капитал. Най-неприемливото е, че пострадалите са хора и фирми, които желаят да си заплащат задълженията. Болшинството от тях са преценили какво могат да погасяват и са коректни. Липсва коректност от страна на банките обаче. Поради изцяло облагодетелстващия ги правен режим банките: > променят едностранно лихвата и месечните вноски,начисляват наказателни лихви без ограничения и без да има законова възможност за противопоставяне, > капитализират лихви и несъществуващи задължения и определят лихва върху новополучената главница > изкупуват чрез свои или подставени фирми имотите на длъжниците-физически лица и фирми (имаме готовност да ги посочим конкретно) > изключително безпардонно се възползват от „икономическата криза” без клиентите им да могат да се позоват на същото, като, възползвайки се от едностранно дадените им права, изискват по-високи месечни вноски > не желаят да понасят търговския риск от дейността си, а поради облагодетелстващия ги правен режим натоварват с този риск потребителите и бизнеса – субекти, които по дефиниция не са вещи в тази материя > именно това безогледно вдигане на вноските довежда кредитополучателите до положението да изпаднат в невъзможност да заплащат вноските и ги прави длъжници на банките и съответно клиенти на съдия-изпълнителите. Почти всички банки са изградили паралелни структури от фирми, чрез които изкупуват имуществото на клиентите и длъжниците на безценица; колекторски фирми чрез които заплашват и изнудват клиентите; консултантски фирми, които заблуждават клиентите относно техните интереси, застрахователни дружества и т.н. Ето и конкретни примери: „Уникредит булбанк”АД – „Уникредит факторинг”ЕАД; „Уникредит лизинг”АД; „Булбанк лизинг”ЕАД”; „Уникредит кънсюмър файненсинг”АД; „Балкан енерджи АСА”ООД; , “Свободна безмитна зона – Бургас”АД; „Хипоферайнс имобилиен”ЕООД и много други] Пощенска Банка /”Юробанк и еф джи България”АД/ – „Бългериън ритейл сървисиз”АД /за яснота показвам един от цесионните договори (виж докумнети 1, 2, 3) на стойност 99,5 милиона евро, по който и двете страни се представляват от едно и също лице – Петя Димитрова, нещо, което за държавата и общините е нeмислимо от гледна точка на конфликт на интереси/ „И еф джи пропърти сървисиз София” АД; „Имо 03″ЕАД; „Имо централен офис”ЕАД; „Имо пропърти инвестмънт София”ЕАД; „Имо Рила”ЕАД; „БАНКА ДСК”ЕАД – „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ”ЕООД; „ОТП ФАКТОРИНГ – Чуждестранно частно акционерно дружество” със седалище в Унгария – Будапеща; „РАЙФАЙЗЕН БАНК”АД – „Райфайзен имоти”ЕООД; „Райфайзен лизинг”ЕАД; „Райфайзен пропърти мениджмънт България”ЕООД; „Райфайзен сървисиз”ЕАД; „Райфайзен факторинг”ЕООД; „Райфайзен застрахователен брокер”ЕООД; „Райфайзен лизинг Бъргария”ООД; „Райфайзен асет мениджмънт /България/”ЕАД; „Райфайзен Инвестмънт /България/ЕООД; При една сериозна проверка на дейността и имотите на горните примерно посочени фирми, както и на всички останали фирми, свързани с банките и управляващите в тях лица, ще стане ясен начина на изземване на имотите на българския бизнес и гражданите. Ще стане ясна самоубийствената политика на България да даде възможност в тези ръце да се съсредоточи цялата власт, активи и изобщо живота на българите. Това ще ни отвори очите за страшната истина, че България изобщо не е бедна страна, както ни се внушава постаянно. България просто е едно ограбена страна. Нейните богатства са съсредоточени в тези хора и фирми и са изнесени извън границите. Най-неприемливото и противоречащо на коректното търговско поведение е цесирането на кредитите от страна на банките на свои фирми, които не са лицензирани и съответно не могат да извършват банкова дейност. Тези цесии се извършват веднага, след като кредитите са отпуснати и съответно по-нататъшните отношения банка – кредитеполучател продължават между фирмата цесионер и кредитополучателя. Тези фирми обаче са без лиценз, не могат да извършват банкова дейност и дейността им не подлежи на контрол от БНБ. Тази практика изкривява информацията, цесираните кредити не се отчитат и съответно по отношение на тях не се изпълняват ангажиментите по Закона за кредитните институции и останалите касаещи ги нормативни актове. Горното способства за прикриване на истинската печалба и състояние на банките. Всички данни относно дейността, активите и пасивите им не са коректни. Възражния срещу тези цесии е трудно да бъдат направени поради липсата на състезателно производство и възможност за пълноценна защита на потребителите. Европа отдавна е видяла този проблем и се е погрижила за защитата на потребителите. Налице е Директива № 93/13/ЕИО НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА ОТНОСНО НЕРАВНОПРАВНИТЕ КЛАУЗИ В ПАТРЕБИТЕЛСКИТЕ ДОГОВОРИ , която дава много сериозна рамка в поведението на банките спрямо потребителите. Само че нашите политици впоследствие приеха новия Гражданско-процесуален кодекс и вкараха вътре горните норми. За отбелязване е, че българските съдилища изключително страхливо, дори сервилно прилагат това законодателство. По делата представяме както горната директива, така и решения на съда в Страсбург. Само че личи една задкулисна сила, която направлява и тези действия. Изключвам тази част от съдийството, която освен българската законова уредба, се съобразява и с Европейското законодателство и съдебна практикта. Интерисно е, че и медиите са в железните клещи на банките. Голяма част от опитите ми да публикувам материали по темата се отклоняват с несъстоятелни обяснения, дори и когато съм поканена от тях. А много често, когато журналистите са ми добри познати, ми казват истината – те разчитат на парите на банките от реклама и ако излъчат такова предаване, рекламата и съответно парите спират. Това е и причината за информационното затъмнение по този толкова наболял проблем. Това обаче ще се окаже бимба със закъснител. Защото и тези пари за рекламата са крадени по гореописания начин. И кръгът се затваря. Смятам, че единственият начин да се ограничи монопола на банките и да се даде глътка въздух на обществото и бизнеса , е да се приемат изменения в Гражданско-процесуалния кодекс в следния смисъл: В чл. 417, т. 2 да се премахнат думите „и банките” и те да заемат подобаващото им се място на част от бизнеса В чл. 435, ал. 2 да се добави възможност за длъжника да обжалва цената на продаваемия имот. /Фактор.бг/ Веска Волева, адвокат

   

0 коментарa

Виж още