Чудотворната икона на Св.Богородица от Бачково пое на литийно шествие

Чудотворната икона на Св.Богородица от Бачково пое на литийно шествие

Чудотворната икона на Света Богородица от Бачковския манастир бе изнесена от обителта за традиционното литийно шествие, което манастирското братство организира всяка година на втория ден от Великден. Иконата напуска пределите на манастира, за да бъде отнесена до мястото, където преди няколко века е била открита от две овчарчета. Над 2000 богомолци от цяла България пристигнаха рано сутринта в Бачково за шествието. Точно в 8,30 ликът на Божията майка бе изнесен от манастирската църква. Християните понесоха иконата на ръце по петкилометровия път до местността Клувията. Тук по традиция се приготвя курбан, който се раздава на миряните за здраве. Заселването на иконата в манастира потъва в мълчанието на вековете. В началото на ХІV в. тя е вече в Бачковския манастир – според едни, подарена от братята грузинци Игнатий и Атанасий, а според други – "прелетяла” от един грузински манастир (заради проявено към нея небрежение) и "кацнала” тук, в местността "Клувията”. При "кацването” лумнал неопалващ огън, само светлината му силно блестяла и правела "нощта – ден”. Двама пастири – брат и сестра, три нощи наред съзерцавали негаснещите пламъци и дошли да видят какъв е този чуден огън. Така чудотворната икона известила за пристигането си. Те съобщили в манастира и братята с лития я пренесли в църквата "Св. Богородица”. Поставили я на иконостаса. За обща изненада сутринта мястото й там се оказало празно. Иконата "избягала” в "Клувията”. Понесли я в манастира, но следващите дни чудното "бягство” се повторило и потретило. Един от монасите разказал на изпадналите в недоумение братя, че му се присънила св. Богородица и казала, че ще остане в манастира, ако й отредят специално място вдясно при входа на храма, за да вижда кой с какво сърце влиза в Божия дом, и всяка година на втория ден на Великден да я "отвеждат” до старото й място. Така и направили: поставили я на трон вдясно от главния вход, където е и днес. На втория ден на всеки Великден с лития я отнасят до "Клувията”, отслужва се молебен. В "Клувията”, на мястото на "кацането”, изпод скалата бликнал извор със сладка, лековита вода, а върху издяланата отвесна скала е копие на иконата. Тясна стълбица води по стръмнината до скалната икона, пред която постоянно гори кандило. Наблизо е издигнат параклис "Св. Архангел” – Ангел се казвал овчарят, който пръв я видял. Силната вяра кара стари жени и майки с деца да изкачват стръмното стълбище и припалват свещи пред св. Богородица. По тоя повод разказват чудеса: Момиченце паднало от стръмната стълба и било намерено от родителите му съвършено здраво да си играе на зелената трева край поточето. Майка-кърмачка в религиозния си възторг от светостта на мястото изтървала кърмачето си от върха на стълбището. Ужасена, бързо слязла и намерила детенцето си невредимо, кротко заспало на полянката. Благодарната майка снела от шията си наниза жълтици и го окачила на чудотворната икона на св. Богородица. Във водите на целебния извор (аязмото) много болни и недъгави получават изцеление.

   

0 коментарa

Виж още