Във Флорида, двойка отпразнува появата на бял свят на близнаците си, момче и момиче, които се родиха в четвъртък, когато урагана Матю върлува по атлантическото крайбрежие.

Антъни и Джесика Полстър, от Джаксънвил, Флорида, решили по време на бурята и да минат на контролен преглед при лекуващият си лекар в Баптиският медицински център на Джаксънвил. Но по време на рутинната проверка в четвъртък сутринта, медиците съобщили на Джесика, че макар, все още да е в 35-та седмица от бременността си, бебетата са на път да се родят.

"Изобщо не бях подготвен", разказва Антъни Полстър.

Полстър, който работи като треньор по лека атлетика в Джаксънвил, споделя, че набързо подкарал колата към дома им, за да подготви къщата за бурята и за да опакова необходимият багаж за съпругата си , както и да изпрати кучето при съседите. "По това време, вече започваше да вали", спомня си той.

В болницата, медиците преценили, че за Джесика Полстър, ще е по-безопасно да роди, чрез цезарово сечение, тъй като и двете бебета били застанали в седалищна позиция.

"Харпър е роден в 17:25, а Джей Пи е роден в 17:26,", казва щастливия татко Антъни. Макар, че и двете бебета, са били в добро здравословно състояние, са били откарани в неонатологично интензивно отделение, тъй като са родени доста преди термина.

Само няколко часа по-късно, управителите на болницата решили да евакуират пациентите от интензивното отделение и да ги преместят в съседната болница.

"Беше около 21:30 или 22:00, предната вечер", спомня си Антъни Полстър. "Тъй като съпругата ми и близнаците бяха настанени на 2-ри етаж, лекарите препоръчаха, всички от интензивното отделение да бъдат преместени в съседната клиника."

"За сигурността на бебетата, бяхме сред първите, подготвени за евакуация", разказва майката.

След преместването им в другата болница, на родителите и бебетата била оказана необходимата подкрепа. В същото време урагана Матю, вече бил  край бреговете на Джаксънвил.

"Честно казано, дори не забелязах бурята", казва Джесика Полстър. "Бяхме толкова заети с грижи за бебетата. Усещането беше, като това да гледате по телевизията нещо страшно, но реално да не го преживявате."