Преди дни на своята пресконференция АБВ, в лицето на Румен Петков, изказа мнение, че е наложително да бъде проведен публичен дебат за антитерористичния закон. Факт е, че в текстовете има множество недомислици и слабости, които трябва да бъдат коригурани, за да има смисъл този закон и да гарантира сигурността на българските граждани. Г-н Петков тогава насочи вниманието на присъстващите към конкретен текст от закона, който твърди, че предстои да се приеме стратегия за борба с терора, което на практика означава, че закона не предвижда такава стратегия.

На критика беше подложен и текста, който възлага несвойствени правомощия на въоръжените сили при терористичен акт- задързания, обиски и др, които са в правомощията и компетентността на МВР. За да могат въоръжените сили да правят това, трябва да бъдат добре подготвени или да се направят комбинирани екипи с МВР, които да се справят със ситуацията.

Всеобщо мнение е, че най- добрата мярка срещу тероризма е качествената оперативно-издирвателна дейност.

Тази сутрин в ефира на БНТ, представители на парламентарните сили- АБВ, БСП и ГЕРБ приповдигнато оббсъдиха отново тези въпроси, предаде Блиц.

Според тях обсъждането на този закон е закъсняло много. Подходящото време за обсъжден е било преди да бъде внесен в Парламента.

Въпреки спорните моменти по законопроекта, събеседниците бяха единодушни, че е безкрайно необмислен и пълен с неточности. Даже някои от поместените в него текстове влизат в противоречие с правни понятия и норми.

Няма спор, че страната има спешна нужда от такъв закон, но каква роля ще има той, когато е неточен и фиктивен. Много от европейските страни още през 2000 –та година са приели такива закони.

Представителят на ГЕРГ в студиото заяви, че дадените на специалните служби правомощия за задължителни, но също сподели, че антитерористичния закон е непълен и има нужда от допълнения. Точно поради тази причина от парламентарната група са предложили пет допълнителни члена, преди да бъде подложен на окончателно гласуване.