1 млрд. долара ще спечели България, ако продаде излишъка от квотата си за вредни емисии

1 млрд. долара ще спечели България, ако продаде излишъка от квотата си за вредни емисии

България може да спечели около 1 млрд. долара, ако продаде вече формирания излишък от квотата си за емисии от въглероден диоксид. Според т.нар. банкиране на излишъците по Протокола от Киото имаме ангажимент за намаляване на въглеродните емисии до 2012 спрямо 1990 година с 8%, например, ако сме имали условие за намаляване с 1000 тона, то до 2012 година ще фиксираме намаление с 2000 тона. Това обяви в "Седмицата" на Дарик министърът на околната среда и водите Нона Караджова. Тя допълни, че страната ни вече преговаря с потенциални купувачи. По думите й, това преизпълнение на квотите са дължи на големия брой спрели работа предприятия в годините на прехода и на положените усилия за енергийна ефективност. "Преизпълнили сме задълженията си и страната ни настоява спестените квоти да се прехвърлят за периода след 2012 година, дори да не е на 100%, то поне на 80%, или приходите от продадените квоти да се използват за екологични проекти, енергийна ефективност, саниране на сгради", допълни Караджова. Тя посочи пример със страни от Европейския съюз като Чехия, Литва, Унгария, Полша, които са продали квотите си. Купувачите са или държави, или конкретни предприятия. Съдбата на този излишък от квоти е едно от трите различия, които България има с най-развитите страни членки в ЕС. Другото разминаване касае въпроса за овладяване на климатичните промени и по-конкретно какви цели трябва да се поемат като намаление на емисии до 2020 година спрямо нивата от 1990 година. Предложението на ЕС е за 30%, а България и още 7-8 от новоприетите страни настояваме за 20%. "Страните настояват за бързо предприемане на мерки с оглед на това повишението на температурите да бъде туширано още през следващото десетилетие. Ние приемаме тези 30%, но с условието САЩ и силно развитите страни да поемат съответстващи ангажименти. Също и бързо развиващите се страни като Китай и Индия, които имат мощна икономика през последните години. Най-слабо развитите страни ще разработят стратегии за ниско въглеродно развитие, а това ще стане с финансови средства от бързо развиващите се страни", обясни Нона Караджова. Министърът очерта и третото ни различие с най-развитите страни в ЕС - кой с колко да финансира проектите на слабо развитите страни за ниско въглеродно развитие. "Това е съществена тема, защото засяга бюджетите на всяка страна, трябва да се отчита поотделно развитието на всяка страна членка и БВП, когато се определя финансовия принос. Ние отпускаме 20 хиляди евро годишна вноска във Фонда на ЕС за подпомагане на най-бедните страни в борбата с климатичните промени до 2012 г. След тази година ще има допълнителни преговори. Ние искаме до 2012 година да не се определят твърди цифри, а всяка страна да дава колкото може, след този период разпределението на ангажимента на страните от ЕС да става на база от принос емисии - колкото повече замърсява една страна, толкова повече пари да инвестира", коментира екоминистърът. Нона Караджова припомни, че основният източник на парникови газове е процесът на горене. Около 70% от вредните емисии се формират от горивните процеси, от тези проценти 44% са от производство на енергия и около 10% от транспорт. Оставащите 30% се разпределят между отпадъците, промишлените процеси, селското стопанство.

   

0 коментарa

Виж още