19 март 1877г: Великите сили предприемат действия за осигуряване на защита на християнското население в Османската империя

19 март 1877г: Великите сили предприемат действия за осигуряване на защита на християнското население в Османската империя

На тази дата преди 132 години в 1877 г. след провалянето на Цариградската конференция (1876 – 1877 г.) в Лондон е подписан протокол от представители на правителствата на Русия, Австро-Унгария, Англия, Германия, Италия и Франция. Протоколът е предложен от Русия като последен опит за въвеждане на реформи от страна на Османската империя в България, Босна и Херцеговина. В него се изтъква, че ако османското правителство не въведе необходимите реформи в посочените страни, държавите, подписали протокола, ще вземат мерки за осигуряване благополучието на християнското население и за защита на общия мир. Англия подписва протокола при особено мнение, като насърчава Високата порта да не се вслуша в отправеното искане. Турция отхвърля протокола. Това става повод за избухването на Руско-турската освободителна война. Цариградската конференция се свиква в Цариград на 23 декември 1876 г. и продължава до 20 януари 1877 г. В нея участват посланиците на Великите сили – Англия, Германия, Австро-Унгария, Италия, Русия и Турция. Първоначално (от 30 ноември до 10 декември) маркиз Робърт Солсбъри – специален английски пълномощник, и граф Николай Павлович Игнатиев се договарят относно политическото устройство на българските земи и на Босна и Херцеговина. След това започват предварителни заседания (11 – 22 декември) без турски представители. Приема се общото становище да се образуват 3 автономни области, от които 2 – населени с българи. Изработва се проект за органически правилник за двете български области. Руският проект предвижда единна българска автономна област, включваща Мизия, Тракия и Македония. Срещу него възразява австро-унгарският външен министър граф Гюла Андраши. Маркиз Солзбъри също възразява срещу голяма българска автономна област и се стига до идеята за две области – Източна, с център Търново, и Западна – с център София (без Беломорието и Одринска Тракия и по-голямата част от Родопите, въпреки българския им характер). Английският представител иска разделянето вертикално на българските земи, тъй като смята, че в източната половина живеят предимно турци и гърци и тя трябва да се управлява отделно. Всъщност главният въпрос е не освобождаването на България, а как да се уравновесят интересите на Великите сили така, че Русия да не усили прекалено своите позиции. Затова проектът за органически устав предлага автономия на двете български области – не държава или държави, нито пък свобода и независимост. В органическия устав се предвижда основна административна единица да бъде кантонът с 5 до 10 хиляди души, прегрупирани според религиозната им принадлежност (християнски и мюсюлмански). Няколко кантона образуват санджак, който се управлява от мютесариф (християнин или мюсюлманин, според мнозинството на населението в санджака), който се назначава от Високата порта. Няколко санджака образуват област, управлявана от валия, назначаван за срок от 5 г. от Високата порта със съгласието на Великите сили. Валията може да бъде християнин, може да е и чужденец. 30 % от данъците се прибират от османското правителство. Съдебната система да бъде устроена според османския граждански закон. Турската армия остава в областните градове и крепостите, създава се милиция и жандармерия, чиито офицери се назначават от Високата порта. Предвижда се Международна надзорна комисия да следи в продължение на 1 г. изпълнението на тези споразумения. Всички проекти на Цариградската конференция целят запазването на Османската империя като противовес на Русия, която се стреми да завладее или постави под свой контрол Босфора и Дарданелите. На официалното откриване на 23 декември 1876 г. Савфет Мехмед паша, председателстващ заседанието, отхвърля основанията за свикването на конференцията, базирайки се на обявената нова турска конституция (което по замисъла на султанското правителство трябвало да отнеме почвата под краката на конференцията, да я направи безпредметна). Веднага след изложението на Савфет паша топовни гърмежи оповестяват прокламирането на конституцията. Неотстъпчивостта на турците, продиктувана и от задкулисното внушение на Англия, блокира конференцията и я проваля. Държавите-участнички в конференцията в знак на протест отзовават своите посланици от Цариград. По време на цариградската конференция не се стига до окончателно решение.

   

0 коментарa

Виж още