7 март -Тодоровден! Честит имен ден на Тодор, Теодор, Теодора, Божидар, Богдана, Найден! Здраве и късмет на всички именници!

7 март -Тодоровден! Честит имен ден на Тодор, Теодор, Теодора, Божидар, Богдана, Найден! Здраве и късмет на всички именници!

Свети Тодор съблича девет кожуха и на бял кон отива при Бога да измоли лято В община Стара Загора празнуващи са: 1198 мъже с името Тодор, 419 жени – с име Тодорка, 320 мъже – с име Теодор, 560 жени – с име Теодора В българския народен календар първата седмица от големите великденски пости е наречена Тодорова неделя. Названието идва от Тодоровден, който се празнува в събота. Това е един от големите празници на годината, в центъра на който са конете. Затова празникът е наричан още и Конски Великден. Конните състезания се устройват в чест на Свети Тодор – един от тримата най-почитани от българите светци-конници. Поверието разказва, че на този ден Св. Тодор съблича своите девет кожуха, яхва бял кон и отива при Бога да измоли лято. Когато пристигне, Св. Тодор слиза от коня и забожда маждрака си (копието си) до него. А самият светец влиза при Бога, за да го моли да прати лято на земята. И понеже Господ уважава светеца, още докато той изрича молбата си, отвън, на мястото където е забоден маждракът на Св. Тодор, започва да се издига пара и стопля земята. В древните вярвания конят е символ на небесното начало и на слънцето. Едновременно с това, конят и Св. Тодор са посредници между небесния свят и долната земя на отвъдното. Има поверие, че през Тодоровата неделя страховит конник-вампир броди нощем из селото и ако срещне човек, го стъпква с коня си. Затова през тази седмица никой не смее да излиза нощем навън. А дните от тази седмица се смятат за злощастни. Но пък с помощта на коня приказните герои слизат в долната земя, за да се срещнат с прадедите и да получат тяхната закрила и помощ. Така живителното начало и смъртта се преплитат в образа на Свети Тодор, който е наследил древните прабългарски и славянски култове към коня и конника. Докато мъжете се занимават със своите коне и състезания, жените изпичат специални обредни хлябове с форма на кон или конска подкова. Тези хлябове се освещават в църква. А след това жените си даряват една на друга късове от тези обредни хлябове. Парчета от хлябовете слагат и в храната на конете, за да са здрави. Идеята за родовитост прави празника Тодоровден особено почитан и от младите булки, оженени през зимата. Сутринта те отиват на църква заедно със свекървите си. А щом се върнат, у дома ги посрещат със специален обреден кравай. Жените и момите вярвали, че ако на Тодоровден измият косите си, те ще растат здрави и лъскави като конските гриви и опашки. На Тодоровден бабите пък подстригвали за пръв път през новата година внучетата (оттук и изразът “остриган като магаре през март”). Кичурите се заравяли под ябълково дърво, та да растат децата читави, сладки и румени. Конят заема особено място и в митологията на индоевропейските народи. Той се свързва в нея с култа към Слънцето. В гръцката митология например богът на Слънцето Хелиос обхожда небето със златна колесница - Фаетон (оттук е и прозаичното название файтон!), теглена от четири крилати коня. Повечето индоевропейски народи в древността, включително и траките, са смятали, че когато човек принесе в жертва кон, все едно се жертва сам. Eдва християнството успява да премахне жертвоприношението на коне. Преживели вековете са и имената на четириноги войни, първи от които е Буцефал на Александър Велики. А Мадам - бялата кобила на Наполеон, е препарирана след смъртта й и до днес може да се види в музея на великия император в Париж. Няма нищо чудно в тази почит - до Първата световна война просто няма нито едно друго “бойно транспортно средство”. Затова и конят отдавна е намерил своето достойно място в литературата и изкуството. Най-вече в скулптурата - от първата конна статуя на римския император Марк Аврелий от II век през конете от “Сан Марко” във Венеция, площада “Трокадеро” в Париж, Бранденбургската врата в Берлин и до коня на Царя Освободител в центъра на София. В литературата животното воин е обезсмъртено чрез верния Росинант на Сервантесовия Дон Кихот. Е, има и закачки - като жълтия кон на Д’Артанян, станал повод за първия му дуел с Рошфор. Но конят ще изтърпи и това - нали е вторият след кучето приятел на човека.

   

0 коментарa

Виж още