Kръгла маса за резултатите от дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране

Kръгла маса за резултатите от дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране

Най-честите проблеми, заради които потребителите подават жалби в ДКЕВР, са сгрешени сметки за ток и парно, липса на известия за фактурите, грешки в отчитането на електромери, топломери, водомери, неточности в годишните изравнителни сметки, ниско качество на топлоснабдяването и електроснабдяването, нерегламентирани прекъсвания на тока и доставката на топлинна енергия. Това показват резултатите от гражданския мониторинг върху дейността на ДКЕВР, който се проведе от 1 юни до 30 ноември 2009 година по проект на Фондация “Институт Отворено общество - София” в партньорство със Сдружение ”Институт за развитие на публичната среда” и Българска национална асоциация на потребителите. Изводите от проучването бяха представени днес от партньорите по проекта на кръгла маса в хотел „Шератон“, в която участваха и председателят на ДКЕВР Ангел Семерджиев, зам.-председателите и членове на комисията. Мониторинговият екип препоръчва ДКЕВР да публикува на електронната си страница информация за мерките, които е предприела във връзка с жалбите. В момента такава липсва и е трудно да се разбере какво е направено. На всеки шест месеца комисията издава бюлетин на хартия, който се публикува и на страницата й в интернет. Наблюдателите препоръчват на ДКЕВР, вместо да дублира информацията от интернет на хартия, да замени печатното издание с материали, които имат разяснителен и популяризиращ характер. Какво искат неправителствените организации от ДКЕВР Представителите на гражданските организации очакват ДКЕВР да гарантира, че потребителите ще получават разбираеми сметки за услугите, които компаниите им предоставят. Сега сметките и фактурите са неясни, затова формата и съдържанието им трябва да се променят. Второто очакване към регулатора е да изработва конкретни и разбираеми стандарти за качество на услугите в енергетиката и ВиК сектора, и постоянно да контролира фирмите да ги спазват. Добре е комисията публично да обявява коя фирма спазва изискванията, коя нарушава стандартите и какви мерки/санкции предприма ДКЕВР в това отношение. Третото основно очакване е комисията да гарантира правата на потребителите, залегнали в Общите условия на договорите, и да санкционира предприятията, които системно ги нарушават. Представителите на неправителствените организации искат също ДКЕВР да извършва публичен контрол върху това дали дружествата изпълняват инвестиционните си програми, както и по-активно да налага санкции на компании, които не спазват “правилата на играта”, най-вече при взаимоотношенията им с потребителите . Гражданските сдружения са на мнение, че политиката на ДКЕВР е неефективна, когато опре до санкции. Фирмите се глобяват по-скоро за пред публиката, а реално не понасят загуби, защото се възползват от тромавите съдебни процедури. Неправителствените организации искат ДКЕВР да дава информация не само за размера на наложените санкции, но и за реалните суми, които са постъпили в държавния бюджет след приключване на съдебните дела. Какво очакват медиите от ДКЕВР? Основното очакване на медиите е ДКЕВР да провежда по-активна и най-вече по-структурирана медийна политика. Въпреки че комисията организира пресконференции, журналистите не са доволни от информацията, която получават. От една страна им се струва недостатъчна, а от друга – съдържа много “неразбираеми специализирани термини”. Журналистите се опасяват, че в определении случаи през ДКЕВР се “пропуска информация” с цел медиите да се използват като “маша за политически игри, разгаряне на конфликти и прокарване на икономически интереси”. Представителите на медиите искат да си партнират с ДКЕВР, за да могат бързо и на достъпен език да информират аудиторията за важни проблеми в енергетиката и ВиК сектора. Защо мнението на организациите не тежи при взимането на решения от ДКЕВР Мониторингът показва, че ДКЕВР осигурява нормативно определената публичност на откритите си заседания и позволява в тях да участват дори по-широк кръг лица от заинтересованите – канят се журналисти, представители на граждански сдружения и др. За съжаление участието на неправителствени, синдикални, работодателски, браншови и потребителски организации в откритите заседания, обществените обсъждания и консултативните съвети на ДКЕВР е инцидентно и поради това - без особено влияние върху приемането на решения. Според мониторинговия екип причината не е в пречки от страна на регулатора, а в това, че организациите не са подготвени да участват в подобен консултативен процес. Те не разбират добре какви са механизмите и възможностите им да влияят върху политиките на регулаторния орган и нямат достатъчен административен капацитет. Изводът на наблюдателите е, че неправителственият сектор трябва да положи усилия да повиши капацитета и влиянието си върху процеса на взимане на решения от ДКЕВР. Регулаторната комисия би съдействала в това отношение, защото разбира, че по-активното гражданско участие в нейната дейност ще я легитимира по-добре пред обществото и икономическите субекти като независим регулаторен орган, посочват наблюдателите.

   

0 коментарa

Виж още